Warcross

— Във всекидневната долу е най-добрата работна зона, разбира се — додава Хами. — Но във всичките ни стаи е така. Става за импровизирани съвещания на отбора.

Ако същата система е инсталирана и на долния етаж, то значи десктопът във всяка стая ни най-малко не е толкова защитен, колкото тя си мисли. Мога да проникна в главната система и тогава ще мога да се вмъкна и във всяка от индивидуалните им системи, независимо от това за кого е проектирана работната зона. Усмихвам се срещу разкошния дисплей на цялата стена.

— Благодаря.

— Вече си мислех, че никога няма да видя как американец става първи избор в набора — усмихва се и прибира един непокорен кичур зад ухото си. — Хубаво е, че си в отбора. Може би ще спра да бъзикам Аш и ще си нароча теб за разнообразие. — Тя ми намига и преди да успея да отговоря, се обръща и си тръгва.

Оставам на мястото си, докато излезе от стаята ми — вратата се плъзва и се затваря след нея. После слагам ръце на хълбоците си и оглеждам стаята с възхищение. Моето място. В официалния дом на „Ездачите на феникси“. Отивам до малкия си багаж, доставен и сложен до леглото, и изваждам коледното украшение, картината на татко и скицата, на която съм изобразена аз. Нареждам всеки предмет внимателно на рафта. Там, горе, те изглеждат дребни и простовати в тази стая, преливаща от лукс, но това не угасява усмивката на лицето ми. Представям си как татко, застанал до мен, се възхищава с горд вид на стаята.

„Брей, Еми — щеше да каже и да бутне очилата си нагоре. — Брей, брей!“

При мисълта за баща ми вниманието ми се насочва към гардероба. Натискам леко вратата с пръст и тя се отваря с плъзгане, разкривайки пространство, голямо колкото гарсониерата, където живеехме с Кийра.

Леле-мале.

Гардеробът вече е пълнен с богат асортимент от дрехи, всяка от които маркова, при това от много висок клас. Известно време гледам невярващо, преди да се осмеля да вляза вътре, плъзгайки ръцете си по закачалките. Всяко нещо тук струва хиляди — ризи, дънки, рокли, палта, обувки, малки и големи чанти, всевъзможни колани и бижута. Ръката ми спира на шкафа с обувки, където вдигам един изящен чифт в бяло, червено и зелено. Ухаят на нова кожа, а петите са украсени със златни пластини. Подобно на всичко останало в килера, от обувките все още виси етикет, придружен от малка поздравителна картичка.