Warcross
- Автор: Лу Мари
- Серия: Warcross #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-956-9
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Warcross». Краткое содержание книги:
— Робърт Дженингс от Канада, 82-ро ниво, който играе като боец! Той се нарежда на шейсет и шесто място в света. — Публиката избухва в одобрителни възгласи. Щом вдигам очи към тълпата, виждам въодушевено размахани плакати с надраскано по тях името на Робърт.
Превъртам пред погледа си допълнителни данни за Робърт Дженингс. Последен полет: от Ванкувър до Токио с японските авиолинии. Отличник на гимназията, произнесъл прощалната реч на дипломирането. В момента се кара с родителите си по имейл.
— Следва Алекса Романовски от Русия, играч от 90-о ниво, известна с унищожителните си атаки като крадец! — Нов взрив от възгласи. Гръмва мелодията, която тя е избрала за себе си. Проучвам точещия се пред очите ми списък с инфо за нея. Бивша състезателка в Параолимпийските игри. Дисквалифицирана за сбиване със съотборник. След това пренасочва маниакалния си интерес към Warcross. Сега тя вдига високо глава и кимва на изпълнилата стадиона тълпа.
Водещият продължава със стремглава скорост нататък по реда. Лъчът на прожектора пълзи към отсрещния край на арената, за всеки играч музиката се сменя. Всички тези играчи са известни и с висок рейтинг. Аз съм едва 28-ото ниво, защото обикновено се логвам през криптиран анонимен профил и никаква моя дейност или победи не се регистрират надлежно. Някои от изскачащите за тях факти ме изненадват — един от най-прочутите уайлдкард играчи се оказва здравата затънал в хазартни дългове от залагания на Warcross, докато на друга — благовъзпитаната дъщеря на богато семейство, току-що са ѝ уредили по втория начин освобождаване от обвинение за шофиране в пияно състояние, за да може да се състезава.
— Реноар Тома от Франция, по-известен като диджей Рен…
Публиката избухва в оглушителни възгласи. Търся го, но прожекторът осветява празна седалка. Неговата музика е един от собствените му тракове — „Тъмносин апокалипсис“, парче с душераздирателен бас и пристрастяващ бийт. Той е най-популярният от всички, дума да няма.
— … в момента той е зает като домакин с подготовката на първото Warcross парти за годината. Но бъдете сигурни, че всички скоро ще го видите!
Представянията продължават. Има неколцина уайлдкард играчи, облечени в пъстроцветни костюми. Изглеждат като фенове на „Демоничната бригада“ и сигурно се надяват костюмите им да ги направят симпатични на официалния отбор. Други носят фланелки с имената на любимите си професионални играчи. Трети пък явно са изнервени и се чувстват не на мястото си — играчи с по-нисък рейтинг или пък такива, които най-вероятно ще бъдат избрани последни. Хвърча през купищата данни, които събирам за всеки от тях, свалям ги и ги запаметявам, подреждам ги в папки. „Внимавай с тези изнервените — напомням си. — Всичко това може да е маска, зад която се крие хакер…“.
— Емика Чен, 28-то ниво, тя идва от Съединените американски щати! — извиква водещият. Подскачам, щом прожекторът се извърта към мен и изведнъж всичко грейва ослепително. Стадионът избухва в насърчителни възгласи. — Тя играе като архитект. Навярно си я спомняте — видяхте я на мача за откриването, макар и сигурно да не сте го очаквали! Всъщност тя доби такава популярност, че нашите зрители я включиха в номинациите за уайлдкард!
Помахвам колебливо с ръка. И в този миг възгласите гръмват още по-силно. „Изглеждай непресторена“ — напомням си. Усмихвам се още по-широко, показвам си зъбите, обаче на гигантското ми изображение в купола изглеждам все едно съм яла развалени стриди. Чудя се дали ще се забележи, ако в този момент пропълзя под стола.
Когато водещият приключва с представянето на уайлдкард играчите, прожекторите се насочват към онази част от стадиона, където седят официалните отбори. При представянето на всеки отбор от водещия из стадиона ехтят писъци. Забила съм поглед в играчите. Различавам характерната дъга от цветове на „Демоничната бригада“. Далече от тях са седнали „Ездачите на феникси“, избрани вече в тазгодишния отбор под водачеството на Ашър Уинг, огненочервените им горнища с качулки бият на очи. Щом водещият произнася името им, те надават вой и крясъци. После идват отбор „Андромеда“, облечени в зелени и златни нюанси, и отбор „Зимни дракони“ в синьото на арктическия лед. Отбор „Преследвачите на бурята“ в черно и жълто. Отбор „Титани“ (лилаво), отбор „Рицари на облаците“ (сапфирено и сребърно). Дори докато продължавам да свалям информация, прожекторите, насочени към всеки тим, ми отвличат вниманието и направо не мога да повярвам, че се намирам на едно и също място с тях.