Силата на настоящето
- Автор: Толе Екхарт
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Кибеа"
- ISBN: 954-474-361-8
- Переводчик: Жанета Шинкова
- Жанр: Психология
Электронная книга - «Силата на настоящето». Краткое содержание книги:
ЕКХАРТ ТОЛЕ е роден в Германия, където живее до тринадесетгодишна възраст. След като завършва Лондонския университет, се занимава с научна работа в Кеймбриджкия университет. На двадесет и девет години преживява дълбока духовна промяна, която фактически разрушава старата му самоличност и променя коренно хода на живота му. Следващите няколко години Толе посвещава на стремежа да разбере, осмисли и задълбочи промяната, която бележи началото на едно пътуване навътре в себе си. Екхарт не принадлежи към никоя конкретна религия или традиция. Учението му внушава просто, но проникновено послание с непреходната яснота на древните духовни водачи: има път за преодоляване на страданието и за откриване на вътрешен мир.
Толе утвърждава присъствието си из целия свят като съветник и духовен учител. Чрез Силата на настоящето, превърнала се в световен бестселър, учението му за първи път става достъпно за широката публика. Голям успех имат и следващите му книги Гласът на покоя (ИК “Кибеа”, 2005), Практикуване на силата на настоящето (ИК „Кибеа”, 2009) и Нова земя (ИК “Кибеа”, 2009). Живее във Ванкувър, Канада.
За книгата
За да се отправим на пътуване в “СИЛАТА НА НАСТОЯЩЕТО”, трябва да изоставим своя аналитичен ум и изкуствения, създаден от него аз — егото. Още от началото на първата глава се озоваваме бързо на една значително по-голяма надморска височина, където въздухът е по-лек. Това е въздухът на духовното. Пътуването обаче е едно предизвикателство.
Екхарт Толе пише достъпно във формата на въпроси и отговори, за да ни упъти. Самите думи служат за пътни знаци.
Нови открития по пътя очакват мнозина от нас: ние не сме своят ум, ние можем да се измъкнем от психическата болка, истинската човешка сила може да бъде намерена само като приемем Настоящето. Научаваме също, че тялото всъщност е един от ключовете към състоянието на вътрешен мир, както и тишината и пространството около нас.
Достъп можем да имаме навсякъде. Тези точки на достъп, наречени портали, могат да ни въведат в Настоящето — сегашния момент, където проблемите не съществуват. Именно тук намираме радост и успяваме да приемем истинското си аз. Тук откриваме, че вече сме завършени, пълноценни и съвършени.
Мнозина от нас ще установят, че най-голямата пречка пред осъзнаването на този факт са връзките ни, особено интимните.
Но и тук сме на “нова територия” и нещата не са такива, каквито са ни се стрували преди. Научаваме, че взаимоотношенията ни също са портал към духовното просветление, ако ги използваме мъдро, т. е. ако ги използваме, за да станем по-съзнаващи и следователно по-любящи човешки същества. Какъв е резултатът? Истинско единение с другите.
Ако можем да присъстваме изцяло и да предприемаме всяка своя стъпка в Настоящето, ако можем да почувстваме реалността на неща като “вътрешното тяло”, “капитулацията”, “прошката” и “Неизявеното”, ще бъдем отворени за преобразяващото въздействие на “Силата на настоящето”.
Достъпът до този свят без форми е наистина освобождаващ. Освобождава ви от обвързването с формата и отъждествяването с нея. Това е живот в недиференцираното му състояние, преди фрагментирането и размножаването му. Можем да го наречем Неизявеното, невидимия Извор на всички неща, Битието във всички същества. Това е свят на дълбока тишина и покой, но също и на радост и наситена жизненост. Когато присъствате, ставате донякъде “прозрачни” за светлината, за чистото съзнание, което се излъчва от този Извор. Разбирате също, че светлината не е отделна от вас, а съставлява самата ви същина.
ИЗТОЧНИКЪТ НА ЦИ
Неизявеното едно и също ли е с онова,
което на Изток наричат “ци” — нещо
като универсална жизнена енергия?
Не, не е едно и също. Неизявеното е източникът на ци. Ци е вътрешното енергийно поле на тялото. То е мостът между външното ви аз и Извора. Намира се по средата на пътя между явното — света на формата — и Непроявеното. Ци може да се оприличи на река или на енергиен поток. Ако съсредоточите съзнанието си дълбоко във вътрешното тяло, вие проследявате коритото на тази река обратно до Извора. Ци е движение. Неизявеното е неподвижност. Когато достигнете точката на абсолютна неподвижност, която въпреки това кипи от живот, сте надхвърлили вътрешното тяло и ци и сте достигнали до самия Извор, до Неизявеното. Ци е връзката между Неизявеното и физическата вселена.
И така, ако насочите вниманието си дълбоко във вътрешното тяло, може да достигнете тази точка, необичайното място, където светът се разтваря в Неизявеното и то приема формата на енергийния поток на ци, а той, от своя страна, се превръща в света. Това е точката на раждането и смъртта. Когато съзнанието е насочено навън, възникват умът и светът. Когато е насочено навътре, то осъзнава своя източник и се връща обратно при Неизявеното. После, когато съзнанието ви се върне в материалния свят, приемате отново временно изоставената тъждественост с някаква форма. Притежавате име, минало, състояние, бъдеще. Но в едно важно отношение не сте същите като преди: зърнали сте в себе си действителност, която “не е от този свят”, макар че не е отделна от него и не е отделна от вас.
И така, правете следното духовно упражнение. Докато се занимавате със задачите си, не отдавайте цялото си внимание на външния свят и на ума. Задръжте част от него вътре в себе си. Вече говорихме за това. Усещайте вътрешното тяло дори когато се занимавате с делнични неща, особено когато общувате с хора или с природата. Почувствайте спокойствието дълбоко в него. Дръжте портала отворен. Напълно е възможно да съзнавате Неизявеното през целия си живот. Усещате го като дълбоко спокойствие някъде на заден план, спокойствие, което никога не ви напуска, каквото и да се случи във външния свят. Превръщате се в мост между Неизявеното и изявеното, между Бог и света. Това е състоянието на свързаност с Извора, което наричаме просветление.
Не оставайте с впечатлението, че Неизявеното е нещо отделно от изявеното. Как би могло да бъде? То е животът във всяка форма, вътрешната същност на всичко съществуващо. Светът е пропит с него. Нека ви обясня.
СЪН БЕЗ СЪНИЩА
Вие пътувате до Неизявеното всяка нощ, когато навлезете във фазата на съня без сънища. Сливате се с Извора. Черпите от него жизнена енергия, която ви поддържа известно време, когато се върнете към явното, в света от диференцирани форми. Тази енергия е много по-важна от храната: “Не само с хляб живее човек”. Но в съня без сънища не отивате там съзнателно. Макар че телесните функции продължават, “вие” вече не съществувате в това състояние. Можете ли да си представите какво би било да изпаднете в сън без сънища в пълно съзнание? Невъзможно е да си го представите, защото такова състояние е невъзможно.
Неизявеното не ви освобождава, докато не навлезете в него съзнателно. Затова Иисус не е казал: “Истината ще ви направи свободни”, а: “Ще познаете истината и истината ще ви освободи”. Това не е концептуална истина, а истината за вечния живот оттатък формата, която всички знаем пряко или непряко. Но не се опитвайте да останете съзнаващи в своя сън без сънища. Едва ли ще успеете. В най-добрия случай ще запазите съзнание във фазата на съня, но не и след нея. Това се нарича светло сънуване и може да бъде много интересно и увлекателно, но не и освобождаващо.
Затова използвайте своето вътрешно тяло като портал към Неизявеното и го дръжте отворен, за да запазвате непрекъсната връзка с Извора. За вътрешното тяло няма значение дали външното ви физическо тяло е младо или старо, болнаво или здраво. Вътрешното тяло не познава времето. Ако все още не успявате да го почувствате, използвайте някой от другите портали, макар че в последна сметка всички те са едно. За някои вече говорих подробно, но тук отново ще ги спомена накратко.