Властелинът на пръстените
- Автор: Толкин Джон Рональд Руэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Властелинът на пръстените». Краткое содержание книги:
— Тишина! — твърдо изрече Гандалф и го блъсна назад, ала Пратеникът гръмко се разсмя.
— Значи водиш и друг от ония малчугани! — провикна се той. — Нямам представа каква полза намираш в тях, но това, дето ги пращаш като шпиони в Мордор, надхвърля всеизвестната ти глупост. Все пак му благодаря, защото става ясно, че поне това копеле вече е виждало доказателствата, и няма смисъл да отричаш.
— Нямам намерение да отричам — каза Гандалф. — Наистина ги познавам, знам и историята им, а ти, скверна Уста на Саурон, въпреки цялото си презрение, не можеш да кажеш същото. Но защо си ги донесъл тук?
— Джуджешка ризница, елфически плащ, кинжал от низвергнатия Запад и шпионин измежду ония дребни плъхове от Графството… не, не говори! Всичко знаем — това са белезите на заговор. Е, може би няма да скърбиш, ако загубиш оная твар, която ги носеше, а може и да не е тъй — дали пък не ти е бил скъп? Ако съм прав, побързай да използуваш колкото мозък ти е останал. Саурон не обича шпионите и сега съдбата на дребосъка ще зависи от решението ти.
Никой не му отвърна, но той видя лицата, помръкнали от тревога, видя ужаса в очите и пак се разсмя, защото му се стори, че играта върви както трябва.
— Добре, добре! — продължи той. — Скъп ти е бил, виждам. Или пък задачата му е била такава, че не си искал да се провали? Е, тъкмо, това се случи. А сега го чакат години на бавни мъчения, дълги и бавни, каквито може да измисли само изкуството на Великата кула и вече не ще се отърве, освен може би когато се прекърши и не прилича на себе си, та да дойде при теб и да видиш какво си сторил. Това е неминуемо… освен ако приемеш условията на моя Владетел.
— Да чуем условията — изрече Гандалф твърдо, но околните зърнаха терзанието по лицето му и сега той изглеждаше съсухрен старец — най-сетне смазан, победен. Не се съмняваха, че ще приеме.
— Ето условията — изрече Пратеникът и се усмихна, като ги оглеждаше един по един. — Гондорската сган заедно със заблудените си съюзници да се оттегли незабавно отвъд Андуин, но преди това да се закълне, че вече никога не ще вдигне оръжие против Саурон Велики — ни тайно, ни явно. Всички земи на изток от Андуин да принадлежат единствено на Саурон во веки веков. На запад от Андуин земите до Мъгливите планини и Роханския пролом да бъдат васали на Мордор и никой в тях да не носи оръжие, но да им се остави правото сами да решават вътрешните си дела. Ала да помогнат за възстановяването на Исенгард, безпричинно разрушен от тях, и да го предадат на Саурон, който ще настани там свой заместник — не Саруман, а някой по-достоен за доверие.
В очите на Пратеника всички прочетоха мисълта му. Той се канеше да стане този заместник и да сгребе под петата си каквото остане от Запада; той щеше да бъде техен тиран, а те — негови роби.
Но Гандалф възрази:
— Прекалено много искате за връщането на един-единствен служител — твоят Владетел да получи в замяна онуй, за което иначе би трябвало да води не една война! Да не би полята на Гондор да са съкрушили бойните му надежди, та се унижава до пазарлъци? И ако наистина ценяхме тъй високо пленника, какво ни гарантира, че Саурон, Великият майстор на Предателството, ще удържи думата си? Къде е този пленник? Доведете го и ни го предайте, а след това ще обсъдим исканията.
И тогава Гандалф, зорък и съсредоточен като боец, който кръстосва меч със смъртен враг, изпита чувството, че за кратък миг Пратеникът се обърка, ала тутакси отново се разсмя.
— Не ставай нагъл да спориш с Устата на Саурон! — викна той. — Гаранции му се прищели! Саурон не дава гаранции. Ако ще го молите за милост, първо трябва да изпълните волята му. Това са условията. Приемете ги или се отказвайте!
— Това ще приемем! — внезапно изрече Гандалф. Той отметна плаща си и бялата светлина засия като меч сред черните земи. Скверният Пратеник отстъпи пред вдигнатата му десница, а Гандалф прекрачи напред и грабна доказателствата — ризница, плащ и меч. — Това ще приемем в памет на другаря си — викна той. — Колкото до условията, отхвърляме ги до едно. Махай се, посолството ти свърши и гибелта те дебне. Не сме дошли тук да хабим слова в преговори с безчестния проклет Саурон, а още по-малко с един от робите му. Изчезвай!
Този път пратеникът на Мордор не се разсмя. От изумление и гняв лицето му се бе изкривило като муцуната на див звяр, жестоко шибнат с пръчка тъкмо когато се свежда над плячката. Изпълни го бяс, лиги протекоха по устните му и от гърлото му се изтръгнаха задавени яростни звуци. Ала погледна свирепите лица на пълководците, съзря смъртоносния блясък в очите им и страхът потуши гнева му. Изкрещя с все сила, обърна гръб, метна се на седлото и заедно с отряда си лудо препусна към Сирит Горгор. Но докато се отдалечаваха, войниците му изсвириха с рогове отдавна уречения сигнал и още преди да достигнат портата, капанът на Саурон се захлопна.