Прагът на вечността [bg]

— Всъщност не е шок. Аз някак знаех.

— Как така?

— Когато бяхме младоженци, имаше един младеж, Паул, много красив. Беше поканен на вечеря два пъти седмично и на вероучение във вестиария, а в съботните следобеди с Одо ходеха на дълги освежаващи разходки в парка „Трептов“. Може би не са правили нищо — Одо не мами. Но докато се любехме, аз някак си бях сигурна, че мисли за Паул.

— И какво стана? Как свърши това?

Лили режеше кекса и слушаше. Нареди резените в чиния. Никой не хапна.

— Така и не разбрах цялата история — каза Каролин. — Паул престана да идва у дома и в църквата. Одо не обясни защо. Може би и двамата са се дърпали от плътската любов.

— Като пастор Одо сигурно се е измъчвал ужасно — разсъди Карла.

— Знам. Много ми е жал за него, когато не съм ядосана.

— Бедният Одо.

— Но Паул беше просто първото от пет-шест момчета. Всичките си приличаха — до един бяха много красиви и искрени християни.

— А сега?

— Сега Одо е открил истинската любов. Извинява ми се окаяно, обаче е решил да се приеме такъв, какъвто е всъщност. Отива да живее с някакъв мъж на име Ойген Фройд.

— И какво ще работи?

— Иска да преподава в духовна семинария. Твърди, че това е истинското му призвание.

Лили сипа врялата вода върху смляното кафе в каната. Питаше се как ли ще се почувства Вали след раздялата на Каролин и Одо. Разбира се, не можеше да се събере с Каролин и Алис заради проклетата Стена. Но щеше ли да го иска? Не се беше установил трайно с друга жена. На Лили й се струваше, че Каролин наистина е любовта на живота му.

Но всичко това беше теоретично. Комунистите бяха постановили, че те не могат да са заедно.

— Щом Одо вече не е пастор, ще трябва да напуснеш дома си — установи Карла.

— Да. Сега съм бездомна.

— Не говори глупости. Тук винаги ще бъде твой дом.

— Знаех си, че това ще кажеш — отвърна Каролин и избухна в сълзи.

На вратата се позвъни.

— Аз ще ида — каза Лили.

На прага стояха двама мъже. Единият беше в шофьорска униформа и държеше отворен чадър над главата на втория. Той пък беше Ханс Хофман.

— Може ли да вляза? — попита Ханс и се намъкна в антрето, без да дочака отговора. Държеше квадратен пакет, тридесетина сантиметра дълъг и широк.

Шофьорът се върна при черната лимузина ЗИЛ, паркирана до бордюра.

— Какво искаш? — отвратено попита Лили.

— Да говоря с племенницата ти, Алис.

— Откъде знаеш, че е тук?

Ханс се усмихна и не си направи труда да отговори. ЩАЗИ знаеше всичко.

Лили влезе в кухнята.

— Ханс Хофман е. Иска да види Алис.

Алис стана, пребледняла от страх.

— Заведи го горе, Лили. Остани при тях — каза Карла.