Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
Потегли към дома си. Пред жилищната сграда беше паркиран блестящ черен Мерцедес С500, а до него стоеше шофьор с фуражка. Ребека се поободри. Както очакваше, Вали си беше отворил със своя ключ. Седеше до кухненската маса, радиото свиреше, а той потропваше с крак в такт с една популярна песен. На масата лежеше екземпляр от най-новия албум на Плъм Нели — „Тълкуване на сънищата“.
— Радвам се, че те хванах — каза Вали. — На път съм за летището. Заминавам за Сан Франциско.
Той стана и я целуна.
След две години щеше да навърши четиридесет и изглеждаше прекрасно. Продължаваше да пуши, но не докосваше наркотици и алкохол. Облечен беше в жълтеникаво кожено яке върху джинсова риза. Трябва някое момиче да го грабне, помисли Ребека. Ала, макар и да имаше приятелки, Вали явно не бързаше да уседне.
Когато го целуна, Ребека докосна ръката му и забеляза, че кожата на якето е мека като коприна. Навярно струваше цяло състояние.
— Та вие току-що завършихте албума — възкликна тя.
— Ще правим турне в Щатите. Заминавам за Дейзи Фарм за три седмици репетиции. Започваме във Филаделфия след месец.
— Предай на момчетата, че ги обичам.
— Дадено.
— Мина доста време от последното ви турне.
— Три години. Затова са и дългите репетиции. Но сега концертите се правят на стадиони. Не е като Ол-стар Туринг Бийт Ривю с дванадесет групи, които свирят по две-три парчета пред две хиляди души в зала или салон. Сега е само петдесет хиляди души и ние.
— Ще свирите ли в Европа?
— Да, но датите още не са фиксирани.
— В Германия?
— Почти сигурно.
— Съобщи ми.
— Разбира се. Може да успея да ти уредя безплатен билет.
Ребека се разсмя. Понеже беше сестра на Вали, с нея се държаха като с кралска особа винаги, когато отидеше зад кулисите при концерт на Плъм Нели. В интервютата си момчетата от групата често говореха за ранните изпълнения в Хамбург и разказваха как сестрата на Вали ги нахранила с единственото свястно ядене за цяла седмица. Тя беше прочута с това в света на рокендрола.
— Пожелавам ти турнето ви да е страхотно.
— Ще летиш за Будапеща, нали?
— Да, за търговска конференция.
— Там ще има ли източногерманци?
— Да, защо?
— Мислиш ли, че някой от тях ще може да отнесе албума на Алис?
Ребека се свъси.
— Не знам. Отношенията ми с източногерманските политици не са топли. Те мислят, че съм лакей на капиталистите империалисти, а аз мисля, че те са неизбрани разбойници, които управляват чрез терор и държат народа си в затвор.
— Значи, нямате много общо — рече с усмивка Вали.
— Нямаме. Но ще опитам.
— Благодаря ти — каза той и й подаде албума.
Ребека погледна снимката на обложката — четирима мъже на средна възраст с дълги коси и облечени в джинси. Бъз, похотливият басист, беше надебелял. Барабанистът гей, Лу, оплешивяваше. Косите на Дейв, водача на бандата, леко сивееха. Всички те бяха установени, успели и богати. Ребека помнеше гладните хлапаци, които бяха дошли в този апартамент: мършави, мърляви, шеговити, чаровни и пълни с надежди и мечти.
— Добре се справихте — каза тя.
— Аха. Добре — отвърна Вали.
В последната вечер на будапещенската конференция Ребека и останалите делегати бяха заведени на дегустация на токайски вина. Отидоха в държавна изба. Намираше се в Пещенския район, източно от река Дунав. Предложиха им няколко сорта бели вина: сухо, силно, слабоалкохолния сок, наречен есенсия, и прочутото бавно ферментирало Асу.
В цял свят правителствените служители не ги биваше в устройването на увеселения и Ребека се боеше, че и това ще е скучно събитие. Но старата изба със сводестите тавани и пълните с бутилки каси създаваше усещане за уют. Поднесени бяха и пикантни унгарски мезета — разни кнедли, пълнени гъби и наденици.
Ребека подбра един от източногерманските делегати и го дари с най-пленителната си усмивка.
— Нашите вина са по-добри, не намирате ли? — попита тя.
Побъбри закачливо с човека още няколко минути, после му постави въпроса:
— Имам племенница в Източен Берлин и искам да й пратя един албум поп музика. Но се боя, че в пощата може да се повреди. Ще ми направиш ли услугата да го отнесеш?