Прагът на вечността [bg]

В ЦРУ познаваха методите на Хизбулла и можеха да предположат какво се случва с Бил. Знаеха, че е постоянно с вързани очи, белезници на глезените и китките и го държат в сандък като ковчег, ден след ден и седмица след седмица. След няколко такива месеца той щеше да е буквално луд: да точи лиги, да бълнува, да трепери, да подбелва очи и от време на време да надава ужасени крясъци.

Затова Кам беше безмерно доволен, когато най-сетне някой предложи план за действие срещу похитителите.

Планът не беше роден от ЦРУ, а от президентския съветник по националната сигурност Бъд Макфарлейн. В екипа му работеше един войнствен подполковник от морската пехота на име Оливър Норт, известен като Оли. Сред хората, които Норт взе за свои помощници, беше Тим Тедър и тъкмо той разказа на Кам за плана на Макфарлейн.

Кам с готовност отведе Тим в кабинета на Флорънс Гиъри. Тим беше бивш служител на ЦРУ и стар познайник на Флорънс. Както винаги, косата му беше подстригана все едно още е във войската, а костюмът за сафари, с който беше облечен в този ден, беше възможно най-близката до военна униформа цивилна дреха.

— Ще работим с чужденци — обясни той. — Ще има три екипа от по пет души всеки. Няма да са служители на ЦРУ и даже няма да са американци. Но Управлението ще ги обучи и въоръжи и ще уреди финансирането.

Флорънс кимна.

— И какво ще правят тези екипи? — попита неангажиращо Флорънс.

— Идеята е да се доберат до похитителите, преди онези да ударят. Когато узнаем, че те планират отвличане или бомбен атентат, или каквото и да е друго терористично действие, ние ще насочим единия от екипите да иде и да елиминира извършителите.

— Нека да си изясня това — каза Флорънс. — Тези екипи ще убият терористите, преди да извършат престъплението.

Явно не бе развълнувана от плана колкото беше Кам. Затова го обзе лошо предчувствие.

— Именно — отговори Тим.

— Имам един въпрос — продължи Флорънс. — Вие двамата да не сте си изгубили шибания ум?

Кам беше възмутен. Как бе възможно Флорънс да е против това?

— Знам, че е неконвенционално… — подхвана с негодувание Тим.

— Неконвенционално? — прекъсна го Флорънс. — По законите на всяка цивилизована страна това е убийство. Няма надлежен съдебен процес, няма изисквания за доказване, а и по ваше собствено признание, хората, към които сте се насочили, може само да са помислили да извършат престъпление.

— Всъщност не е убийство — отвърна Кам. — Ще постъпим като полицай, стрелящ по престъпник, който е насочил оръжие към него. Нарича се предшестваща самоотбрана.

— Значи си станал и адвокат, така ли, Кам.

— Това не е мое мнение, а на Споркин — Станли Споркин беше главният юрисконсулт на ЦРУ.

— Е, Стан греши — рече Флорънс. — Защото ние не виждаме насочено оръжие. Няма как да знаем кой ще извърши терористичен акт. В Ливан нямаме толкова качествено разузнаване. Затова накрая ще убиваме хора, за които мислим, че може би планират тероризъм.