Прагът на вечността [bg]

— Няма нищо — отговори Биро с усмивка. — Харесвам хората, които говорят направо. Пести време.

— Мъжете често се дразнят, когато някоя жена им говори така.

— Не и аз. Може да се каже, че имам слабост към по-пробивните жени.

— И съпругата ти ли е такава?

— Беше. Разведен съм.

Ребека знаеше, че това не е нейна работа.

— Така и не ми каза кой застава на пътя на реформата.

— Около петнадесет хиляди бюрократи, които биха загубили властта и работата си; петдесет хиляди високопоставени дейци на Комунистическата партия, които вземат почти всички решения; и Янош Кадар, който е наш ръководител от петдесет и шеста насам.

Ребека вдигна вежди. Биро беше забележително откровен. Мина й през ума, че неговите искрени забележки може и да не са съвсем спонтанни. Възможно ли беше този разговор да е планиран?

— Кадар разполага ли с алтернативно решение? — попита тя.

— Да. За да поддържа жизнения стандарт на унгарските работници, той заема все повече пари от западни банки, включително германски.

— И как ще плащате лихвите?

— Ето това е добър въпрос.

Изравниха се с хотела на Ребека, който беше отсреща на улицата. Тя спря и се облегна на парапета.

— Кадар несменяем ли е?

— Не непременно. Аз съм приближен на един обещаващ млад човек на име Миклош Немет.

Аха, рече си Ребека, значи това е целта на разговора: тихо и неофициално да се каже на германското правителство, че Немет е реформисткият съперник на Кадар.

— Той няма четиридесет години и е много умен — продължи Биро. — Но се боим, че в Унгария може да се повтори онова, което стана в Съветския съюз: Брежнев беше заменен от Андропов, а после от Черненко. Това прилича на опашка пред тоалетната в старчески дом.

Ребека се засмя. Харесваше Биро.

Той наведе глава и я целуна.

Ребека не се изненада особено. Усещаше, че той е привлечен от нея. Това, което я изненада, беше собственото й вълнение от целувката. Тя откликна с желание.

После се отдръпна. Положи длани на гърдите му и леко го отблъсна. Огледа го в светлината на уличните лампи. Нито един мъж на петдесет не приличаше на Адонис, но лицето на Фредерик показваше интелигентност, съчувствие и способност за крива усмивка на ирониите на живота. Посивялата му коса беше късо подстригана, а очите му бяха сини. Носеше тъмносиньо палто и яркочервен шал — консерватизъм със закачлива нотка.

— Защо се разведе? — попита Ребека.

— Имах любовница и жена ми ме напусна. Чувствай се свободна да ме заклеймиш.

— Няма. И аз съм правила грешки.

— Съжалявах за стореното чак когато стана твърде късно.

— Деца?

— Две, големи. Те ми простиха. Марта се омъжи повторно, но аз още съм сам. Твоята история каква е?