Танц с дракони

— Какво общо има любовта с брака? Един принц трябва да е по-разумен. Казват, че баща ти се е оженил по любов. Колко радост му е донесло това?

„Много малко.“ Доран Мартел и норвошката му жена бяха прекарали половината си брак разделени, а другата половина в караници. Беше единственото припряно нещо, което баща му бе направил в живота си, според някои, единственият път, когато бе послушал сърцето вместо ума си, и беше съжалил за това.

— Не всички рискове водят до провал — настоя той. — Това е моят дълг. Съдбата ми. — „Трябва уж да си ми приятел, Герис. Защо се подиграваш с надеждите ми? Имам си достатъчно съмнения и без да наливаш масло в огъня на страха ми.“ — Това ще е моето велико приключение.

— Във великите приключения героите мрат.

Прав беше. Героят тръгваше с приятели и съратници, излагаше се на опасности, връщаше се победоносно. Само че някои от спътниците му изобщо не се връщаха. „Но героят никога не умира. Трябва да съм героят.“

— Трябва ми само кураж. Нали не искаш Дорн да ме запомни с провал?

— Дорн едва ли ще запомни задълго някой от нас.

Куентин изсмука петното изгоряло на дланта си.

— Дорн помни Егон и сестрите му. Дракони не се забравят лесно. И Денерис ще запомнят.

— Не и ако умре.

— Тя е жива. — „Трябва да е жива.“ — Изгубена е, но мога да я намеря. — „И тогава ще ме погледне, както гледа наемника си. След като се докажа достоен за нея.“

— На гърба на дракон ли?

— Яздя от шестгодишен.

— И са те хвърляли два-три пъти. Коне, не дракони.

— Това никога не ме е спирало да ги яхна пак.

— Никога не си падал от хиляда стъпки обаче — изтъкна Герис. — А и конете не правят ездачите си на въглен.

„Знам опасностите.“

— Не искам да те слушам повече. Намери кораб и бягай у дома, Герис. — Принцът стана, духна свещта и легна в прогизналите от пот ленени чаршафи. „Трябваше да целуна една от близначките на Пийвода, или може би и двете. Трябваше да ги целуна, докато можех. Трябваше да ида до Норвос да видя мама и родното ѝ място, за да разбере, че не съм я забравил.“ Чуваше ромоленето на дъжда навън.

Дойде и часът на вълка. Дъждът плющеше, студен и проливен. Тухлените улици на Мийрийн скоро щяха да се превърнат в реки. Тримата дорнци закусиха в предутринния студ — скромна закуска с плодове, хляб и сирене, полята с козе мляко. Герис понечи да си налее вино, но Куентин го спря.

— Никакво вино. Ще има достатъчно време за пиене след това.

— Дано — каза Герис.

Големия мъж надникна навън и каза:

— Знаех си, че ще вали. Кокалите ме боляха нощес. Винаги болят преди дъжд. На драконите няма да им хареса това. Огън и вода не се смесват, факт. Напалиш си хубав огън, а после дъждът запикае отгоре му и го гаси.

Герис се изкиска.

— Драконите не са от дърво, Арч.

— Някои са. Старият крал Егон, похотливият, е направил дървени дракони, за да ни завладее с тях. Зле са свършили обаче.