Кръвно отмъщение
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #6
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Георгий Мокеевич Марков
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Кръвно отмъщение». Краткое содержание книги:
Изпълнявайки определената операция, той узна кодовия телефонен номер и веднага го набра.
— Говорите с телефонен секретар — вежливо произнесе записаният глас. — Ако имате съобщение, кажете го след сигнала.
Феликс Захарович изчака сигнала и каза:
— Съобщение на Франта. Състоя се визита на представител на групата по поддръжката, изказано беше желание да получат висше образование. Състоянието е удовлетворително. Обръщам внимание, че събитията започват осезаемо да изпреварват графика. Моля да се активизира търсенето на доставчика на плодове. Степента на спешност нараства.
Той помисли още малко, въздъхна и каза:
— Това е.
С букет цветя Нина се качи до апартамента на Аня, където сега живееше Льоша, и натисна звънеца. Льоша се оказа вкъщи, отвори вратата и се втрещи. Нина му се усмихваше, подавайки цветята.
— Влизай — объркано промърмори той.
Той отстъпи и я пусна в стаята.
— Какво се е случило?
Тъй като той така и не взе цветята, Нина хвърли букета на дивана.
— Получих пари — каза Нина. — Реших да си върна дълговете.
— Нищо не ми дължиш — измърмори Льоша.
— Нима? — усмихна се тя.
— Добре, стига — каза той. — Ако си дошла да се чукаме, събличай се, нямам време за приказки.
Нина покорно въздъхна и започна да разкопчава шлифера си. Льоша се усмихна криво.
— Знаех си, че ще дойдеш — каза той. — Имам нюх за такива като тебе. Добре, дай да се повъргаляме, кучко разгонена.
Последната фраза не беше оскърбление, а по-скоро, напротив, благожелателна похвала за решимостта й. Какво беше разочарованието му, когато в ръката на Нина изникна гумена палка.
— Ти какво бе? — изрева той. — На нищо ще те направя, смрадло гадна!
И веднага получи стабилен удар в слънчевия сплит. Той се прегъна, като се задъхваше и хъркаше, но Нина незабавно и безжалостно му нанесе удар в бъбреците. Льоша закрещя и залитна към стената. И тя отново го удари, и отново много болезнено, а след това пак и пак. Съзнанието му се помъти от болката и безсилието. Както и да се опитваше да избегне ударите, тя успяваше да го удря отново и отново. Накрая той падна, прикрил главата си с ръце, и тогава тя нанесе последния удар, може би най-болезненият и жестокият. Льоша диво закрещя и се сви на две. Нина дишаше тежко, но изглеждаше спокойна. Тя си облече шлифера, без да бърза, скри палката в ръкава, огледа се и тръгна към вратата. Букетът остана да лежи на дивана.
15.
Дроздов се появи чак във вторник, когато нетърпението на началството достигна връхната си точка. Обади ми се направо от летището и аз му пратих служебната кола. През това време с бригадата ми преровихме невероятна маса безполезен материал, без да постигнем осезаем резултат. Резултат се очакваше само от разработката на краснодарската следа.
— Ама че временце — заяви Дроздов, появявайки се в кабинета ми. — А на юг какво е — красота!
Костя Дяконов от градската прокуратура в това време седеше при мен, обсъждахме по-нататъшните ходове и от негова гледна точка появата на милиционерския дръвник, какъвто му изглеждаше Дроздов, хич не спасяваше положението. Наложи ми се да го запозная набързо с краснодарския материал и едва след това той се включи в работата като истински изследовател, а не като съзерцател.
И тъй, за изминалото време от редовете на краснодарската милиция са били уволнени или преместени петнайсет души, достатъчно близко познаващи капитан Ратников. Дроздов беше изровил петима от тях и веднага ги беше отхвърлил поради безперспективност. Двама бяха успели да загинат, тъй като в редиците на органите на вътрешните работи това сега не е трудно. От останалите осем трима продължаваха службата си в различни градове на Русия, един беше заминал за Украйна с цел постоянно пребиваване, друг отпътувал за Германия със същата цел. Интерес за следствието представляваха останалите трима. Един от тях ми се стори особено перспективен — капитан-оперативник, любител на безразсъдните атаки, по-рано се отличавал с необичайна решителност при задържането на особено опасни престъпници. Напуснал органите месец след убийството на Ратников, тоест е успял да открие само Щърбавия. Другите ги е издирвал без прикритието на милиционерския мундир, разбира се, ако е бил наистина той. Вторият беше по-малко изразителен, уволнили го за злоупотреба с алкохол, но на погребението точно той се кълнял да намери убийците и да им отмъсти. Дроздов смяташе това за съществено, но аз самият не вярвах особено на пиянски клетви. Третият, най-младият от троицата заподозрени, беше един вид ученик на капитан Ратников и въпреки че не се беше клел нищо, а и не беше успял да се прояви в оперативната работа, имаше основания да преследва убийците.