Кръвно отмъщение

— Колкото до мен — каза Рогозин, — аз просто бях изоставен в Западна Европа без средства и връзка. Едва ли може да се каже, че съм се разбягал. В края на краищата се върнах и също намерих сили да възродя движението, както се изразявате. Само че не мога да кажа, че ми допада сегашното му ръководство. И ми се струва, че сте готов да се съгласите с мен, не е ли така?

— Не, не е така — промърмори Феликс Захарович. — Бъдете сигурен, незабавно ще съобщя на резидента за вашето посещение. Сега както никога ни е необходима солидарност, а такива като вас, обидени на всички…

Полковник Рогозин неочаквано се разсмя. Феликс Захарович млъкна и го погледна учудено.

— Браво, браво, Феликс Захарович — каза той. — Минахте този тест. Но проверявахме, жилището ви е чисто, няма от какво да се безпокоите. Тези, които се смятат за ваши господари и които вие така успешно шантажирате с ключовете към архива на Синюхин, никога няма да научат нищо за нашия разговор. Не, Феликс Захарович, аз няма да служа на тези хора. Трябва да ни свържете с истинските господари. Разбирате ли?

Феликс Захарович мълчеше.

— Естествено, не искам еднозначен отговор веднага — каза Рогозин. — Разбирам цялата сложност. И генерал Чернишов, и всички офицери от нашия отдел не смятат да правят демонстрации. Ще работим съгласно устава, но предложението ми си остава условие за нашето послушание. Иначе в организацията могат да възникнат непредвидени усложнения.

— И ми го казвате вие? — не издържа Феликс Захарович. — Вие, който се обявявате за ученик на Синюхин! Нима мислите, че вашите непредвидени усложнения не са били взети предвид в плана? Защо не си представите, че вътрешният смут е необходим за развитието на делото?

Полковникът се усмихна хладно.

— Тогава и идването ми при вас би трябвало да е планирано, не е ли така? И какво решение е предложено там?

Феликс Захарович поклати глава.

— Кой санкционира посещението ви? Откъде взехте адреса?

— Представям само себе си и генерал Чернишов — каза Рогозин. — Но можете да ми вярвате, изразяваме широкото обществено мнение.

— За никаква масовост и дума не може да става — каза Феликс Захарович. — Ако разговорът се състои, той ще е само с вас двамата. Но знаете ли какво рискувате?

— Досещам се — каза Рогозин.

— Тогава довиждане. — Феликс Захарович стана. — Изпълнявайте всичко според плана, за останалото ще се разберат с вас без мен.

Полковникът пъргаво стана.

— Благодаря ви, Феликс Захарович. Повярвайте ми, безкрайно тача паметта на Егор Алексеевич и искрено се радвам на това как се развиват идеите му.

Феликс Захарович го изпрати до вратата, затвори след него и се върна в кабинета си. Включи компютъра и постоя над него, докато зареждаше програмата. На лицето му внезапно се появи тържествуваща усмивка.