Кръвно отмъщение
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #6
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Георгий Мокеевич Марков
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Кръвно отмъщение». Краткое содержание книги:
— Пак ли Големият брат? — попитах със съмнение.
— А тебе никога ли не те е притеснявало защо КГБ така лесно позволи да бъде разформирован? Някакви ненужни стопански министерства стоят до последния човек, правят стачки и демонстрации, а най-мощният апарат за насилие и провокации безропотно се подчинява и послушно се саморазпуска.
— Мисля, че те нямаха избор. В този случай общественото мнение беше като никога единодушно.
— И ти си способен да повярваш, че те не са го имали предвид?
Поклатих глава.
— Костя, извинявай, но не вярвам в заговора на големите злодеи. Това е фолклор, герои от детските комикси. В страната се води борба на интереси, но не и на идеологии.
— Изобщо не съм споменавал идеологията — каза Меркулов. — А що се отнася до големите злодеи, има ги при всяка идеология. Но след като стана дума за социална психология, представи си за момент, че информацията за тази същата „Народна воля“, или както там се казва, попадне в пресата. Отговори ми честно, как ще реагира преобладаващото мнозинство от населението на дейността на тези юнаци?
Свих рамене. Не беше трудно да си го представя — в еснафската среда, към която отнасях и себе си, мечтите за народните отмъстители принадлежаха към най-приятните. Съвсем наскоро бях казал на майор Демьонок, че бих постъпил също като убиеца на Щърбавия.
— Сега осъзнаваш ли до какво води тази провокация? — каза Меркулов. — Това ще бъде радикална промяна в общественото съзнание.
— Възможно — неохотно се съгласих аз.
— Цялата система на правораздаване ще се окаже безполезна срещу всеобщото съчувствие към терористите. Децата ще си играят на „Народна воля“, а имената на откритите и осъдени престъпници ще станат символи на народната съпротива.
— Не мисля, че всичко ще стане така внезапно — опитах се да споря аз.
— Няма нужда да е внезапно — каза Меркулов. — Ще се промъква постепенно, случай след случай. Ако правилно съм разбрал Леонард Терентиевич, имаме си работа със старателно разработена система. Синюхин е бил голям специалист по тази част.
— В такъв случай не виждам как можем да се противопоставим на това — казах аз.
Меркулов мрачно кимна.
— Най-ужасното е, че аз също не го виждам.
14.
Съгласно инструкцията, срещата с агента не трябваше да се провежда по-рано от три денонощия след акцията, но Феликс не издържа, обади се на Нина още в понеделник и я повика на среща в „Соколники“. Чакаше я с цветя, за първи път, откакто се познаваха. Даже стана и й целуна ръка, когато тя дойде.
— Какво се е случило, Феликс? — усмихна се Нина. — Да не си получил държавна награда?
— Повече, много повече. Разбираш ли, завършихме първия етап на операцията „Народна воля“.
— Това толкова ли е потресаващо за теб?
— Да. — Феликс тръсна побелялата си глава. — Или ако не потресаващо, то поне изненадващо в известна степен. Реакцията на акцията надмина всички очаквания и с това достигнахме необходимото ниво на психологична готовност. Скоро всичко ще се промени, ще видиш.
— Кое ще се промени? — напрегна се Нина.
— Всичко. Целият ни живот. Хайде да отскочим днес до „Славянски базар“? Едно време там готвеха страхотно.
— Като дете си — каза Нина. — Може би ще отложим празнуването? Ще ти се реванширам. Не ме интересуват етапите на вашата операция, трябва да намеря онези тримата.
— Нали ти казах, установихме Люсин, и сега го търсят из цялата страна.
— Него го установиха още в самото начало — каза Нина. — Но защо и досега не са установили онези двамата? Какви са тези загадъчни фигури, можеш ли да ми кажеш?
Феликс се намръщи и се почеса по бузата.
— Има някаква тайна — каза той. — Явно нещо са търсели! Може би все пак знаеш какво, а?
Нина отрицателно поклати глава. По далечната алея млада майка буташе количка, а след нея втори малчуган караше малко велосипедче. Нина се загледа в тях.
— Значи е криел дори от теб — въздъхна Феликс. — Разбираш ли, тези двамата не са били от компанията на Щърбавия и останалите. Но са се появили и веднага са ги послушали. И са тръгнали да вършат работата. Тук мирише на сериозни сили, не мислиш ли?
— Коля не би могъл да скрие от мен нищо — натъртено произнесе Нина. — У него нямаше нищо, което да заинтересува някакви сериозни сили. Ако рискуваше семейството си, щеше да ни каже!