Черната вдовица [bg]

— Вие сте…

— Да, аз съм. И очевидно съм напълно жив, което значи, че вече знаеш важна държавна тайна.

— Некрологът ви в „Хаарец“ беше много трогателен.

— И аз така мисля. Но не трябва да вярваш на всичко, което пише във вестниците. Предстои ти да разбереш, че около седемдесет процента от историята е строго секретна. И трудните неща се постигат почти винаги в пълна тайна. — Усмивката му изчезна, зелените му очи огледаха лицето ѝ. — Разбрах, че си имала тежка нощ.

— Напоследък често е така.

— Лекарите в Париж и Амстердам също са имали наскоро тежки нощи. — Той леко сведе глава настрани. — Предполагам, че внимателно си проследила новините за атентатите в квартал Маре.

— И защо смятате така?

— Защото си французойка.

— Вече съм израелка.

— Но си запазила френския си паспорт, след като си извършила алия, нали? — Въпросът му прозвуча като обвинение. Тя не отговори. — Не се тревожи, Натали, не те съдя. В такива времена е най-добре да имаш спасителна лодка. — Той сложи ръка на брадичката си. — Та направи ли го?

— Кое?

— Проследи ли новините от Париж?

— Възхищавах се много на мадам Вайнберг. Всъщност съм се срещала веднъж с нея, когато тя беше в Марсилия.

— Значи, двамата с теб имаме нещо общо. Аз също се възхищавах много на Хана и за мен бе удоволствие да я считам за своя приятелка. Тя бе много щедра към нашата служба. Помогна ни, когато имахме нужда, и така една сериозна заплаха за сигурността ни бе премахната.

— И тя затова ли загина?

— Хана Вайнберг е мъртва — каза той, наблягайки на всяка дума — заради мъж, който се нарича Саладин. — Свали ръката от брадичката си и задържа погледа си неподвижен. — Вече си член на много малък клуб, Натали. Дори от ЦРУ не знаят за този човек. Но малко прибързваме. — Той се усмихна отново и я хвана за ръката. — Ела. Ще хапнем, ще се опознаем по-добре.

Поведе я през верандата към сенчеста градина, където имаше маса, сложена за четирима, с традиционен израелски обяд от салати и близкоизточни пастети. На единия от столовете седеше едър навъсен мъж с късо подстригана сива коса и малки очилца без рамки. Натали веднага го позна. Беше го виждала по телевизията, забързан към кабинета на министър-председателя по време на кризи.

— Натали — каза Узи Навот и стана. — Толкова мило от твоя страна да приемеш поканата ни. Съжалявам, че се появихме неканени в дома ти, но ние винаги правим така. Повярвай ми, старите методи са най-добри.

На няколко крачки от градината имаше плевня от гофриран метал, а до нея — обор с добитък и коне. Триъгълен парцел със засети ниви се простираше към планината Табор, Която се издигаше като женски гърди в равната долина.

— Тази ферма е на наш приятел от службите — обясни мъжът, който се смяташе за мъртъв и се казваше Габриел Алон. — Роден съм ето там — посочи той към далечни сгради вдясно от планината Табор, — в Рамат Давид. Създаден е няколко години след Нахалал. Много хора, които живеят там, са бежанци от Германия.