Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Черната вдовица [bg]
Черната вдовица [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Черната вдовица [bg]

Электронная книга - «Черната вдовица [bg]». Краткое содержание книги:

В деня на откриването на конференция срещу антисемитизма в парижкия квартал Маре избухва мощен взрив. Френските служби установяват, че атентатът е дело на „Ислямска държава“. Разпознат е и единият терорист — французойката от алжирски произход Сафия Бурихан, наричана Черната вдовица. Френското разузнаване се опитва да открие кой зъл гений стои зад атентата и скоро разполагат с едно прозвище — Саладин. Той обаче е неуловим като призрак: всички са чували за него, но никой не знае как изглежда и къде се намира. Преди да оглави израелското разузнаване, Габриел Алон ще извърши последната си шпионска операция на терен. Той се включва в борбата срещу най-опасната терористична организация, преди да е нанесла поредния си удар. Алон решава да внедри агент в редиците ѝ — красивата и смела Натали Мизрахи, която да се превърне в поредната черна вдовица. Опасната ѝ мисия ще я отведе от неспокойните парижки предградия до Санторини, от бруталната действителност на новия халифат на „Ислямска държава“ до Вашингтон, където Саладин планира апокалиптичен акт на терор, който ще промени хода на историята.
1 ... 43 44 45 46 47 48 49 50 51 ... 164
Перейти на страницу:

— Това си е наша работа.

— Искам си обратно онези писма.

— Какви писма?

— Които взехте от спалнята ми.

Габриел погледна укорително към Узи Навот. Той сви едрите си рамене, сякаш за да каже, че е възможно — всъщност беше вярно без никакво съмнение — някои лични писма да са били отмъкнати от апартамента на Натали.

— Собствеността ти — обеща с извинителен тон Габриел — ще ти бъде върната възможно най-скоро.

— Колко мило от ваша страна. — Гласът ѝ потрепна от неприкрито презрение, режеше като нож.

— Не се ядосвай, Натали. Всичко е част от процес.

— Но аз никога не съм кандидатствала за работа в…

— Службата — поясни Габриел. — Наричаме я просто Службата. И никой не е молил да работи за нея. Нас ни канят. Така стават нещата.

— Защо точно аз? Не знам нищо за вашия свят и за това което вършите.

— Ще ти издам още една малка тайна, Натали. Никой от нас не знае. Никой не получава магистърска степен за разузнавач. Ако човек е умен, иновативен, притежава определени способности и личностни характеристики, останалото го научава. Обучението ни е много интензивно. Никой, дори британците, не подготвя шпионите си толкова добре. Когато приключим с теб, ти повече няма да си една от нас. Ти ще си една от тях.

— От кои?

Габриел отново се загледа към арабското село.

— Кажи ми нещо, Натали. На какъв език сънуваш?

— На френски.

— Ами на иврит?

— Още не.

— Никога?

— Не, никога.

— Това е добре — кимна Габриел, взирайки се все още в селото. — Може би трябва да продължим този разговор на френски.

19.

Нахалал, Израел

Но преди да отиде по-далеч, Габриел даде на Натали още един шанс да си тръгне. Тя можеше да се върне в Йерусалим, при работата си в „Хадаса“, при видимия свят.

Призна ѝ, че тя вече има досие, ала то щеше да бъде нарязано и изгорено. Нямаше да я винят, ако им обърне гръб; щяха да винят само себе си, че не са успели да сключат сделката. Щяха да говорят за нея само добро или нищо. И винаги да я помнят като жената, която се измъкна.

Габриел ѝ каза всичко това не на иврит, а на френски. И когато тя му даде отговора си, обмисляйки го само за миг, го направи на същия език, на който сънуваше. Заяви, че ще остане, но при единственото условие той да ѝ обясни защо искат от нея да се присъедини към тайния им клуб за избрани.

— Shwaya, shwaya — отговори Габриел. Това бе арабски израз, който в този контекст означаваше „малко по малко“.

След това без никакво предисловие ѝ разказа за мъжа, когото наричаха Саладин. Не за сина на кюрдския наемен войник, обединил Арабския свят и превзел Йерусалим от кръстоносците, а за Саладин, който за няколко дни проля кръв на неверници и вероотстъпници в Париж и Амстердам. В Службата не знаеха истинското му име, нито националността му, макар бойният му псевдоним съвсем да не бе случаен. Той предполагаше, че е амбициозен мъж, който се интересува от история и има визия как да използва масовите убийства като средство за обединение на Арабския и ислямския свят под черното знаме на ИДИЛ и халифата. Но като оставим крайната му цел настрани, този човек очевидно беше зъл гений със значителни умения в тероризма. Под носа на западното разузнаване беше изградил мрежа, по която можеха да се пращат мощни, пренасяни с коли взривни устройства до внимателно подбрани цели. Може би тактиката му щеше да остане същата, а вероятно имаше и по-големи планове. И в двата случая обаче трябваше да унищожат мрежата.

— А нищо не убива една мрежа по-бързо — каза Габриел — от предложението към лидера за откуп.

— Какъв откуп? — попита Натали.

Габриел мълчеше.

— Да го убиете? Това ли имате предвид?

— Убием, елиминираме, премахнем, ликвидираме — ти избери думата. Боя се, че за мен думите никога не са имали особено значение. Аз съм в бизнеса със спасяването на невинни животи.

— Не бих могла…

— Да убиеш някого ли? Не се тревожи, не те караме да станеш войник или специален оперативен работник. Имаме много мъже в черно, които са обучени за този вид работа.

— Като вас.

— Това беше преди много време. Сега воювам с враговете ни от удобното бюро. Вече съм герой от заседателната зала.

— Друго писаха за вас в „Хаарец“.

— Дори уважаваният „Хаарец“ понякога греши.

— Както и шпионите.

— Имаш нещо против шпионажа, така ли?

— Само когато шпионите вършат укорителни неща.

— Като например?

— Изтезания — отвърна тя.

1 ... 43 44 45 46 47 48 49 50 51 ... 164
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)