Градът на нощната страна [bg]

— ЕИПИ? — повтори тя учудено, после очите ѝ отново направиха онова странно движение. — Ах, институтът!

Питах се как е възможно да живееш на Епиметей толкова дълго и да не знаеш, че го наричат така. Тази жена, осъзнах, живееше напълно откъсната от града, а вероятно и от целия обкръжаващ я свят.

— Да, институтът — потвърдих.

— И те отказаха да ви обяснят каквото и да било, така ли?

— Така.

— Ами, много добре са направили. — Тя едва сдържа доволната си усмивка.

— Г’ Накада — почнах, поизгубила търпение. — Не ми казаха нищо, защото нямат право. Те работят за вас. Но ако и вие не ми кажете, ще се наложи да разправя всичко това пред целия град. Може да не зная много, но е достатъчно, за да убедя хората, че замисляте нещо. Смятате ли, че след това ще продължите да купувате евтино онези имоти? Искам да чуя от вас с какво се занимавате, в противен случай ще се постарая да проваля цялата сделка. — Опитвах се да говоря настойчиво и твърдо.

Тя махна с ръка.

— А какво ще кажете, г’ Хсинг, ако вместо това пусна една почистваща програмка в компютъра ви. А вас премахна от този свят, разбира се.

Беше мой ред да поклатя глава.

— Сигурно знаете, че няма да е толкова лесно, г’ Накада. Аз съм частен детектив с легално разрешително, в добро здраве и все още сравнително млада. Ако умра внезапно, градската полиция ще получи копие от всички мои файлове от секцията „в случай на смърт“, а там съм описала подробно над какво работя в момента. Съмнявам се, че можете да проникнете в тази секция, без да си създадете сериозни проблеми, а точно сега хич не ви трябват такива.

— Е, добре тогава — въздъхна тя. — Но как може да съм сигурна, че дори да ви кажа нещо, няма после да го изкарате в мрежата?

— Не можете, разбира се. Но защо ми е да го правя? Вижте, аз също не искам да видя зората. Целият ми живот е тук. Ако наистина се опитвате да спасите Нощния град, ще съм изцяло на ваша страна и не давам пукната пара, че ще станете по-богата или че вашият старец ще ви позволи да управлявате целия град през следващия век. Това не е моя работа. Искам само да остана жива и да знам дали и кога трябва да си купувам билет, за да напусна тази планета, или да се прехвърля на работа в мините. Може и да опитам да участвам в схемата с някоя дребна инвестиция, но това едва ли ще ви попречи.

— Значи единственото, което ви интересува, е кога ще го направя, така ли? — попита тя.

Вече изглеждаше малко по-спокойна и не така ядосана.

— Това и как — казах. — Защото ако ще става напечено за известно време, бих желала да бъда уведомена. В края на краищата поземлената собственост не губи стойността си дори ако рухне половината град.