Градът на нощната страна [bg]

А откъде знам как изглежда апартаментът за новобрачни в „Екзелсис“ си е моя работа, но със сигурност не защото съм била там за първата си брачна нощ.

На една от стените се появи нова врата и пристъпих през нея — в тясна малка стая в черно и сребристо и холограма на едната стена, изобразяваща някаква планета откъм космоса. Не беше Епиметей, защото се въртеше. Зад мен се издигна диван с копринена тапицерия и аз се отпуснах предпазливо върху него, с изправен гръб. Музиката беше старомодна и почти досадна, но не ѝ обръщах внимание.

Миг по-късно от мрака пред мен — бях го взела за отсрещна стена — изникна още един диван, на който седеше млада жена.

Ако не беше Саюри Накада, беше ужасно добра имитация — бях я разглеждала на записи от всички възможни ъгли и жената срещу мен напълно покриваше предварителните ми представи. Имаше дълга черна коса, пусната свободно; не личеше да е изкуствена. Кожата ѝ бе с мек златист оттенък, скулите ѝ май бяха естествено изваяни. Беше красива. Напълно обяснимо, при парите, които притежаваше.

Разбира се, като казвам, че очите и косата ѝ бяха естествени, това е само предположение. Те изглеждаха естествени, но със същия успех можеше да се е родила русокоса и синеока.

Беше с дълга рокля с менящи се цветове, предимно в златисти и сини нишки. В контраст с облеклото ѝ аз носех червено сако и бял панталон. Постоянни цветове, но бях на работа и не се налагаше да развличам себе си и околните с игра на оттенъци.

Пък и предпочитах да не се набивам в очите на минувачите, особено когато посещавах места като Капана.

Краката ѝ бяха дълги, беше боса и ме гледаше така, сякаш съм насочила пистолета в лицето ѝ, вместо да издува пеша на сакото ми.

Отново се зачудих дали това наистина е Накада. Би могла да си позволи двойник, стига да поискаше. Можеше да е холограма, симулация, дори клонинг.

Всъщност поне засега това нямаше особено значение. Важното беше думите ми да стигнат до онзи, който дърпа конците.

Известно време се разглеждахме и аз се надявах лицето ми да не изразява такава нескрита враждебност, каквато се четеше на нейното.

— Искахте да говорите с мен — подкани ме тя.

— Да, г’ Накада — отвърнах. — Така е.

— Е. — Тя махна с ръка. — Говорете.

— Не зная откъде да започна. — Намръщих се. — Всъщност ме интересува само едно — как точно възнамерявате да попречите на Нощния град да се завърти към дневната страна?

— Защо? — попита тя и очите ѝ блеснаха. — Какво ви влиза в работата? И кое ви кара да смятате, че имам подобни планове?