![Вълчият брат [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/5/9/vlchiyat-brat-bg-download.jpg)
Вълчият брат [bg]
- Автор: Пейвер Мишель
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Дограмаджян
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вълчият брат [bg]». Краткое содержание книги:
Смъртно ранен от обладана от демон мечка, бащата на Торак го заклева да открие Планината на Световния дух. Само така ще може да бъде спряна унищожаващата всичко по пътя си зла сила. Момчето не подозира, че осиротялото вълче, на което се натъква, бягайки от демона, ще стане негов побратим и ще се окаже тайнственият водач към планината, за който е споменал баща му. Торак няма представа за невероятните умения, които притежава, нито че съдбата е предопределила да се изправи срещу група могъщи шамани, готови да отворят дверите на ада, за да станат господари на света. А времето отлита. Скоро Червеното око ще се изкачи високо в нощното небе и демонът ще стане непобедим…
— Ами, с повече упражнения.
— Досега не съм виждал толкова точно попадение. Сигурно си най-добрата в клана?
Рен се почувства неловко.
— Или има някой по-добър?
— Хм. Май не. — Все още смутена, тя си запробива път през боровинковите храсти, за да прибере гъската. — Нали помниш какво ми обеща? — Усмивката оголи острите й зъби. — Сега трябва да се върнеш и да си почиваш.
Торак взе гъската. Ако знаеше, че Рен е толкова добър стрелец, никога нямаше да й обещае.
Когато тя се върна в пещерата, си спретнаха истинско угощение. Знаеха, че щом младата кукумявка буха, значи мечката е далече, а според момичето бяха успели да избягат и от Гарваните. Освен това се нуждаеха от топла храна.
Рен уви две малки парчета от гъшето месо в лападови листа и ги остави на закрилниците на клановете им, а през това време Торак премести огъня по-близо до изхода на пещерата, защото не искаше да прекара още една нощ в нея. Напълни меха за готвене на Рен с вода до половината и го окачи над огъня. После, с помощта на една разклонена пръчка, пусна във водата няколко нагорещени до червено камъка, за да я загрее, и добави оскубаната и разчленена гъска. Скоро бъркаше ароматна гозба, подправена с див чесън и големи, месести дървесни гъби.
Изядоха почти всичко. Оставиха малко за по-късно и отопиха сока с корени от глухарче, изпечени на жаравата. След това хапнаха от чудесната каша, която Рен приготви от късни червени боровинки и лешници, а накрая изядоха и няколко жълъда, които изпекоха на огъня и ги обелиха, за да стигнат до малките, вкусни ядки.
Когато свършиха с яденето, Торак се чувстваше така, сякаш вече никога няма да огладнее. Настани се край огъня и се зае да кърпи дупката на панталоните си, направена от Скритите хора. Рен седна наблизо и започна да оправя перата на стрелите си, а Вълк легна между двамата и заблиза мазнината по лапите си, останала от гъшия бут, който побратимът му бе запазил.
Цареше приятна тишина и Торак се изпълни със спокойствие и дори с надежда. Та нали беше намерил първата част на Нануак — това все пак беше нещо.
Изведнъж вълчето скочи и потъна в тъмнината извън отблясъка на огъня. След малко се върна и взе да обикаля пламъците, като ръмжеше слабо.
— Какво има? — прошепна Рен.
Торак също бе скочил на крака и наблюдаваше Вълк. Поклати недоумяващо глава.
— Не мога да разбера. „Миризма на улов. Стар улов. Движи се“. Нещо такова.
Те обърнаха очи към тъмнината.
— Не биваше да палим огън — каза момичето.
— Вече е твърде късно — измърмори Торак.
Вълк спря да ръмжи и вдигна муцуна към небето.
Момчето погледна нагоре — и каквото бе останало от доброто му настроение, тутакси се изпари. На изток, над далечните черни очертания на Високите планини, грееше Червеното око на Великия зубър. Беше невъзможно да го пропусне: кървавочервено, пулсиращо злобно. Торак не можеше да откъсне очи от него. Усещаше огромната му мощ: то изпращаше сила на мечката, но изсмукваше неговата воля и решимост.
— Какъв шанс имаме срещу мечката? Имаме ли изобщо шанс? — попита той отчаяно.
— Не знам — отвърна Рен.
— Как ще намерим останалите две части на Нануак? Най-старото — хапещият камък. Най-студеното — тъмният пламък. Дори не разбирам какво означава това.
Рен не отговори.
Момчето най-сетне откъсна поглед от небето и седна край огъня. Червеното око сякаш продължаваше да го гледа свирепо от жаравата.
Зад него Рен се размърда.
— Торак, виж, това е Първото дърво!
Той вдигна глава.
Окото беше изчезнало. Небето се изпълни с трептяща зелена светлина. Образува се широка бляскава лента, която се заизвива като спирала от безмълвния вятър, после тя изчезна и върху звездите се надиплиха бледозелени вълни. Постепенно Първото дърво изпълни целия небосвод, осветявайки с вълшебния си огън Гората.
Торак го гледаше очарован и усети как се изпълва с нова надежда. Обичаше да наблюдава Първото дърво през студените нощи, когато баща му разказваше историята за Началото. Първото дърво означаваше късмет в лова. Може би щеше да донесе късмет и на него.
— Мисля, че това е добър знак — каза Рен, сякаш бе чула мислите му. — Питам се дали си беше чист късмет, че намери Нануак… Защо падна точно в онази част на Реката, където се намираха очите? Според мен това не е случайно. Смятам, че точно ти трябваше да ги намериш.