Отвличането [bg]

— Не се нуждая от покана, хлапе — изсъска той. — Аз съм мениджърът на групата, а това е синът ми. Не ме докосвай отново.

Студентите отстъпиха назад. За миг се възцари тишина.

— Съжалявам, сър — каза бодигардът.

Те минаха покрай него. Айк се движеше бързо, все едно познаваше отлично къщата и трябваше да свърши спешна работа. Озоваха се в просторно фоайе, което водеше към огромна зала. Навсякъде гъмжеше от студенти. В съседното помещение седяха група момчета и обсъждаха разпалено някакъв футболен мач, излъчван на големия плосък екран. До тях имаше две бурета с бира. Музиката гърмеше от колоните в сутерена. Скоро двамата намериха широко стълбище. Поеха надолу и влязоха в залата за партита. В средата й бе разположен дансинг, пълен със студенти, които танцуваха и се блъскаха. Отляво бяха „Плъндър“ и свиреха с пълна мощ. Айк и Тео се сляха с тълпата. Тео си помисли, че ушите му ще се пръснат.

Скриха се в ъгъла. Наоколо беше тъмно, а по телата шареха цветните светлини на прожекторите. Айк се приближи до Тео и изкрещя в ухото му:

— Да побързаме. Аз ще остана тук. Ти се опитай да се промъкнеш зад групата и да се огледаш за Ейприл. Хайде.

Тео се приведе напред и се потопи в навалицата. Разни хора го бутаха, дърпаха и настъпваха, но той продължи да се придържа към лявата стена на помещението и да се придвижва напред. Песента свърши, студентите заръкопляскаха и за миг спряха да танцуват. Тео забърза, превит на две. Очите му се стрелкаха във всички посоки. Изведнъж певецът извика с пълно гърло и започна да вие. Барабанистът поде ритъма и китаристът се включи с няколко оглушителни акорда. Следващото парче беше още по-шумно. Тео мина покрай две големи колони, стигна съвсем близо до кийбордиста и зърна Ейприл, която седеше върху огромна метална кутия. Беше заела единственото сигурно място в цялата стая. Тео почти пропълзя по ръба на малката сцена и я докосна по коляното. Ейприл го погледна изумено, закри уста с ръце и извика: