Отвличането [bg]

— Паркирането ще бъде проблем — измърмори Айк. — Това сигурно е вътрешният двор — добави той, като не откъсваше очи от дисплея.

На въпросното място се открояваха няколко големи къщи с паркинг по средата.

— Предполагам, че „Капа Тета“ е някъде тук.

Тео свали стъклото. Движението ставаше все по-оживено. Навсякъде се носеше силна музика. Групите вече бяха започнали да свирят по различни купони. Навсякъде имаше тълпи от хора — на верандите, по моравите, върху колите. Те танцуваха, смееха се и обикаляха от къща на къща, като не спираха да крещят. Гледката беше изумителна. Тео никога не бе виждал подобен хаос. В колежа „Стратън“ понякога се разразяваше по някой побой или скандал с наркотици, но нищо не можеше да се сравни с тази обстановка. Отначало му беше интересно. После обаче си помисли за Ейприл. Тя се намираше в центъра на огромния карнавал, а мястото й определено не беше там. Приятелката му беше срамежлива и предпочиташе да бъде сама с картините си.

Айк направи още два завоя.

— Трябва да паркираме някъде.

Наоколо бяха спрели безброй коли, повечето от тях незаконно. Те намериха място на една тъмна уличка, далеч от врявата.

— Остани тук, Джъдж — заяви Тео и кучето ги изпрати с поглед.

— Какъв е планът, Айк? — попита Тео.

Двамата вървяха бързо по тъмния неравен тротоар.

— Внимавай къде стъпваш — предупреди го Айк. — Няма план. Нека първо открием къщата и групата. После ще решим как да действаме.

Те последваха шума и скоро влязоха във вътрешния двор откъм задната страна. Там се сляха с навалицата. Никой не им обърна внимание, въпреки че изглеждаха странно — шейсет и две годишен мъж с дълга бяла коса, червени чорапи, сандали и стар кафяв пуловер и тринайсетгодишно момче, ококорило очи от вълнение.

Къщата на „Капа Тета“ беше бяла каменна постройка с гръцки колони и голяма веранда. Айк и Тео си проправиха път през гъстата тълпа, изкачиха стъпалата и заобиколиха от другата страна. Айк искаше да проучи добре мястото, да провери входовете и изходите и да се опита да разбере къде точно свири групата. Музиката беше оглушителна, но смеховете и виковете не й отстъпваха по сила. Тео не бе виждал толкова много бирени кутийки през целия си живот. На верандата танцуваха момичета, а техните гаджета ги наблюдаваха и пушеха цигари. Айк попита едно от момичетата:

— Къде са музикантите?

— В сутерена — отговори тя.

Двамата се върнаха при входа и се озърнаха. Вратата се охраняваше от едър млад мъж в костюм. Явно той определяше кой може да влезе.

— Хайде — каза Айк.

Тео тръгна след него заедно с група студенти. Почти бяха успели да се промъкнат вътре, когато бодигардът се пресегна към Айк и го сграбчи за ръката.

— Извинете! — извика грубо мъжът. — Имате ли покана?

Айк дръпна ядосано ръката си и го погледна така, сякаш беше готов да го набие.