Отвличането [bg]

След като получиха кексчета и мляко, Чейс заяви, че двамата смятат да отидат на кино, а после — на волейболния мач в „Стратън“.

— Волейбол ли? — учуди се майка му.

— Харесвам волейбол — отвърна Чейс. — Срещата започва в шест и свършва към осем. Не се тревожи, мамо. Всичко ще бъде наред.

Въпросният мач беше единственото спортно събитие в колежа тази вечер. При това играеха момичетата. Чейс и Тео никога не бяха гледали волейбол — нито на живо, нито по телевизията.

— Кой филм дават? — попита госпожа Уипъл, докато отделяше кексчетата от тавата.

— „Хари Потър“ — заяви Тео. — Ако побързаме, ще хванем началото.

— И от там директно ще отидем в колежа — добави Чейс. — Може ли, мамо?

— Нямам нищо против.

— С татко ще излизате ли на вечеря?

— Да, с Коули и Шепърд. Семейно.

— Кога ще се върнете? — попита Чейс и стрелна с очи Тео.

— О, не знам. Към десет или десет и половина. Дафне ще бъде тук. Смята да поръча пица. Съгласни ли сте?

— Разбира се — каза Тео.

С малко късмет Тео и Айк щяха да пристигнат в Чапъл Хил до десет часа. Номерът беше да се отърват от Дафне между осем и десет. Чейс още нямаше конкретен план, но обмисляше няколко идеи.

Двамата благодариха за следобедната закуска и тръгнаха към „Парамаунт“, старото кино на Мейн стрийт. След като излязоха от къщата, госпожа Уипъл занесе червения сак на Тео в стаята на Чейс и го сложи на свободното легло.