Самотна пеперуда [bg]

— Ciao21, Евелина!

Вратата се отвори и влязоха двама италианци. Алесандро и Нико. Два тъмносиви костюма. Алесандро малко по-напред, с тъмни очила с опушени стъкла, Нико отзад, плътно зад него. Алесандро беше главният директор на италианския клон, а Нико — директорът по продажбите. Евелина отдавна подозираше, че двамата имат връзка. Не беше сигурна, но интуицията й го подсказваше. Ако предположенията й бяха верни, допускаше, че държат никой да не разбере. И двамата бяха женени и имаха деца.

— Как я карате там горе, в Швеция? Тази работа с убийството на жената на Монс Сандин е ужасна!

Алесандро сгъна вълненото си палто и го преметна през облегалката на един стол.

„По дяволите“ — помисли си Евелина.

— Да, ужасно е. Полицията изглежда е безсилна — каза тя. — Сега предпочитам да продължим обсъждането.

Тя си сложи очилата и се превърна в Евелина, the very important business woman22. Италианците се настаниха до масата.

— Както разбрахте от последния текущ доклад, продажбите в целия свят намаляват — каза тя.

И тримата кимнаха едновременно. Евелина продължи:

— Последното тримесечие изглежда ужасно зле. Вие в Италия всъщност сте един от малкото пазари, които донякъде подобряват положението. Модните ревюта на панаира тук във Флоренция са много важни, всички го знаят. Ръководството поставя високи изисквания към нас и очаквам да постигнем нещо главозамайващо. Клиентите трябва да запомнят ревюто ни. Трябва да се погрижим за тях. Няма значение колко е добра последната ни колекция, в крайна сметка всичко се решава от контактите.