Самотна пеперуда [bg]

— Искам те, веднага! — извика тя.

Той нямаше да може да се владее още дълго. Никога не беше усещал члена си толкова твърд, затова го взе в ръка и плъзна главичката по лъскавата цепнатина, като в същото време се притисна напред. Тя беше много стегната и трябваше той да натисне по-силно, за да може да проникне.

— О… внимавай — изохка тя.

Той изчака, извади донякъде члена си. След това отново натисна и бавно се плъзна в нея. Движението му беше прекъснато от силно почукване и той спря. Не беше сигурен дали дойде от вратата, или от стената.

— Някой чука — прошепна и се опита да установи откъде идва звукът.

— Не е тук, продължавай!

Рока остана неподвижен за няколко секунди. Сигурно тя имаше право. Вероятно се чукаше някъде другаде. Той натисна, защото сега вече щеше да проникне.

— A… shit18… не става…

— Напротив, ще стане, вярвай ми.

Той хвана дупето й и я повдигна. Бавно я придърпа към себе си.

— Умирам! — извика тя, но обгърна кръста му с краката си и му помогна да вкара члена си до края, дълбоко, дълбоко навътре.

Рока стенеше, докато тя се плъзгаше нагоре-надолу по члена му. Не му оставаше много, за да свърши, и се опита да разгадае знаците на Анхелика. Мускулите в тялото й се напрягаха все повече, а дишането й се ускоряваше. Краката й се притискаха все по-силно около кръста му, тя полагаше усилия да го задържа колкото може по-надълбоко в себе си. После двамата свършиха — приятните спазми, които го притиснаха още повече, а в същото време тя изкрещя с цяло гърло.

Когато всичко отмина и тя най-накрая се отпусна, той я повдигна и отново я сложи да седне на перваза. Тя разтвори крака и той се наведе и прокара езика си по вътрешността на бедрото й и мократа й вулва. Започна да прави кръгове около клитора й с езика си, а когато го засмука, киселият вкус се разля в устата му и той за малко да свърши. Той се изправи и пъхна пак члена си в нея. Започна да се движи напред-назад, все по-бързо.

Беше толкова близо до границата и всички инстинкти му нареждаха да остане в топлото, меко местенце, което го обгръщаше. Но накрая беше принуден да се откъсне от нея и като хвана с ръка набъбналия си член, заля слабините й с избликналата бяла течност. Започна да диша тежко от възбуда и прокара ръка по черепа си. Анхелика се усмихна, когато сведе поглед към лежащия върху корема й член.

Рока постоя и погледа през прозореца, към „Хамнгатан“. Сега дишането му се беше поуспокоило и той хвана главата на Анхелика с две ръце, наведе се и я целуна по косата.

— Малка, малка Анхелика — каза.