Самотна пеперуда [bg]

— Дори спортните журналисти го харесваха. Когато „Фиорентина“ губеше, най-често го защитаваха. Аз не съм почитателка на футбола, но доколкото разбирам, това е доста необичайно.

Рока кимна в знак на потвърждение. В Италия футболът беше религия и да загубиш тук, изобщо не беше същото, като да загубиш в Швеция.

— А самата вие какво мислите за него? — попита той.

Каролина се позабави с отговора си.

— Винаги беше весел и учтив — при малкото ни срещи. Хена се отнасяше коренно различно с неговите приятели и със своите.

— Разбрах, че Хена не е имала много приятели — че вие сте били кажи-речи единствената й приятелка?

— Да, тя предпочиташе така. Нямаше потребност от много социални контакти, каквато си беше затворена. Монс беше пълната противоположност. Колкото повече хора имаше около него, толкова по-добре — такова впечатление създаваше.

— Понякога хората биват привлечени от различията помежду си произнесе Рока леко колебливо.

— Често съм се чудила дали Монс наистина е познавал Хена — каза Каролина, сякаш беше прочела мислите му. — За нея той беше източник на сигурност — едър, сърдечен и безгрижен. Но не вярвам да се е разкрила напълно пред него. Много тъжно.

Рока кимна и се запита какво може да накара двама души да живеят заедно, без да се опознаят.

— Какво ви кара да смятате, че не му е казвала всичко?

— Хена беше уязвим човек. Трудно допускаше хората до себе си. Мисля, че детството й я е формирало по доста груб начин.

— Разбрах, че е израснала в комуна.

— Да, явно са живели ту тук, ту там. В свят на пълна липса на граници. Без заключени врати, с нулево лично пространство. Родители хипари, които обикаляли света в стремежа си към себеосъществяване, и деца, които били забравяни и които виждали неща, каквито едно дете не бива да вижда.

— Коренно различно от собственото ми детство — каза Рока и прокара ръце по голия си череп.

— Да, нали? Но Хена винаги подчертаваше, че идеята за комуните й допада, но просто не била подходяща за нея като личност.

— Когато бях малък, имаше комуна в околностите на Худиксвал — каза Рока. — Носеха се много слухове какви неща стават там — едва ли не че хората тичали насам-натам голи и обгърнати от дима на хашиша. Сигурно и половината от тези твърдения не са били верни.

Каролина се усмихна и поклати глава.

— Чела съм, че в комуните в Швеция по онова време приемали криминално проявени и зависими — каза тя. — Целта била духовната среда и животът близо до природата да ги излекуват. Но да поставиш зависими в среда със свободна употреба на наркотици може би не е най-умната идея.

Той се вгледа в Каролина. Привлекателна ли беше, или не? Дали би му се искало нещо повече от вечеря с нея?

Концентрация. Въпреки всичко щеше да се ограничи до вечерята.

— Разгледахте ли менюто? — попита той.

— Винаги ям техните тортелони, пълнени с круша, рикота и орехи. Много вкусно. Каролина отправи уверен поглед към Рока. — И панирани цветчета от тиквички.

— Тогава и аз ще поръчам същото.