Самотна пеперуда [bg]

Алмен погледна към Яна, която стоеше разкрачена и беше насочила цялото си внимание към мъжа. Стори му се, че е бледа и изморена. Измъчена. Не беше нужно да идва с него, но самата тя настоя.

— Кой пое грижата вместо вас? — попита Алмен.

Изражението на Сиверт стана по-сериозно.

— Густавсон — онзи, който кара снегорина в Лингарьо. Обикновено се заместваме един друг, когато някой иска да бъде свободен. Между другото той сам предложи, дължал ми една услуга, така каза. Не следя кой е чистил сняг повече пъти, но сигурно е имал право. Е, разбира се, погледнах през прозореца, за да съм сигурен, че го прави както трябва, но естествено, че… той направи много обиколки, а не можех непрекъснато да проверявам.

Към бръчките на лицето му се добави една тревожна.

— Но после Густавсон се обади и попита дали не мога да направя една обиколка по-късно вечерта; възникнал проблем със снегорина, така каза. Аз направих една обиколка към седем и вече беше спряло да вали. Дотогава със сигурност съм бил изтрезнял от шнапса. И не минах по алеята към дома на Сандин, нали бяхте преградили там — побърза да добави мъжът.

— Какво е малкото име на Густавсон?

— Хенри, Хенри Густавсон.

— Имате ли телефонния му номер?

Сиверт стисна устни.

— Каза, че си сменил номера, по-късно щял да ми го даде, защото не го знаел наизуст.

Яна направи крачка към него.

— Ако ви се е обадил, номерът би трябвало да се е запазил в телефона — каза тя и се изкашля в ръкава на якето си.

— В този ли? Винаги съм се чудил къде се виждат номерата, за които всички говорят.

Мъжът се протегна за слушалката на един светлосив бакелитен телефон с шайба. Алмен се усмихна вътрешно на хората, които още държаха на старата техника.

— Разбирам — каза Яна. — Не се безпокойте. Ще проверим в „Телия“. Защото вие сте техен абонат, нали?

— Да, не можем да се доверим на друг, освен на „Телеверкет“24, в никакъв случай. Скъпо е, а и никога не ми е било съвсем ясно за какво толкова ни искат пари. Но винаги са си вършили работата, затова няма да ги сменяме.

— Благодарим за информацията. Не се колебайте да се свържете с нас, ако се сетите за нещо, което предполагате, че може да ни бъде от полза. Дори да не мислите, че е от значение, може да се окаже решаващо за разследването — каза Алмен и подаде една визитна картичка на мъжа, който я огледа внимателно и я пъхна в джоба на гърдите си. После двамата му благодариха и излязоха.

— Струва си да поговорим с този Густавсон — каза Алмен, когато седнаха в колата. — Най-вероятно е бил в близост до къщата на Монс Сандин в най-важните часове.

— Нещо ми подсказва, че трудно ще го открием — каза Яна.