Кучетата на войната
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Терзиев
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Кучетата на войната». Краткое содержание книги:
Шанън кимна.
— Добре. Ще ви изслушам. В Лондон. Кога?
— Утре — каза Ендийн и се надигна. — Можете да пристигнете по всяко време. Настанете се в хотел „Поуст Хаус“ на Хейвърик Хил. Аз ще ви запазя стая, като се прибера довечера. Вдругиден ще ви позвъня в девет часа и ще си уговорим среща за по-късно. Ясно ли е?
Шанън кимна и взе франковете.
— Запазете стаята на името на Браун. Кийт Браун — каза той.
Човекът, който наричаше себе си Харис, излезе от хотела и тръгна надолу по улицата да намери такси. Той не сметна за необходимо да уведоми Шанън, че три часа по-рано е разговарял с един друг наемник, който се казваше Шарл Ру. Нито пък спомена за преценката си, че Ру въпреки очевидната му готовност не е човекът за тази мисия. Ендийн се раздели с французина с мъглявото обещание, че ще го потърси и ще му съобщи решението си.
Двайсет и четири часа по-късно Шанън стоеше пред прозореца на стаята си в хотел „Поуст Хаус“. Гледаше дъжда и потока от коли, който идваше от Камдън Таун и се изкачваше по хълма Хайвърик Хил, за да поеме към Хампстед и околните предградия.
Той пристигна с първия самолет сутринта. Представи паспорта на името на Кийт Браун. Много отдавна му се наложи да си извади фалшив паспорт по нормалната процедура, която се прилага в средите на наемниците. В края на 1967 отрядът на Черния Жак Шрам беше обкръжен от конгоанската армия край Букаву. След неколкомесечна обсада, без да бъдат победени, но и без да разполагат с муниции, наемниците напуснаха града и преминаха по моста през езерото в съседна Руанда. Там се съгласиха след съответни гаранции от Червения кръст, които тази организация по никакъв начин не би могла да устои, да предадат оръжието си.
От този момент нататък прекараха почти шест месеца затворени в един лагер в Кигали, докато правителството на Руанда и Червеният кръст се разправяха с проблема за репатрирането им в Европа. Конгоанският президент Мобуту искаше да му бъдат върнати за екзекуция, но наемниците заплашиха, че ако се стигне до такова решение, ще издебнат охраната, ще си възвърнат оръжието и сами ще си проправят пътя до дома. Правителството на Руанда повярва, при това не без основание, че могат да го сторят.
Когато накрая бе взето решение да ги върнат в Европа, британският консул посети лагера и спокойно заяви на шестимата британски наемници, че се налага да им отнеме паспортите. Те също тъй спокойно му отговориха, че са ги загубили оттатък езерото в Букаву. В самолета за Лондон Шанън и колегите му бяха уведомени от Форин Офис, че дължат по 350 лири за път и че никога вече няма да получат нови паспорти.
Преди да напуснат лагера, им направиха снимки, взеха им отпечатъци и записаха имената им. Освен това трябваше да подпишат декларация, че повече няма да стъпят на африканския континент. Копие от тези документи щяха да получат всички африкански правителства.
Реакцията на наемниците беше съвсем логична. Всички си бяха пуснали дълги бради и мустаци, а косите им не бяха подстригвани с месеци поради опасността ножиците в лагера да се превърнат в оръжие. Така че лицата на снимките имаха неузнаваем вид. После всеки от тях представи собствените си отпечатъци за отпечатъците на някой друг. Накрая си размениха имената. В резултат на това документите за самоличността им съдържаха името на един, отпечатъците на друг и снимката на трети. А декларацията, че завинаги ще напуснат Африка подписаха с имена като Себастиан Уитабикс и Неди Сийгун.
Реакцията на Шанън спрямо искането на Форин Офис не беше по-малко зловредна. Тъй като все още притежаваше „изгубения“ си паспорт, той го запази и пътуваше с него навсякъде, докато му изтече срокът. После предприе необходимите стъпки да си осигури нов паспорт, отново издаден от Паспортния отдел, но на базата на кръщелно свидетелство, набавено от архива на областния съвет в Съмърсет срещу обичайната сума от пет шилинга. Това свидетелство принадлежеше на бебе, починало в Ярмут от менингит горе-долу по времето, когато Шанън беше роден.
При пристигането си в Лондон тази сутрин той се обади на журналиста, с когото се бе запознал в Африка, и разбра по какъв начин се е свързал с него Харис. Благодари му, че го е препоръчал, и го попита дали знае някоя добра частна детективска агенция. Следобед отиде в агенцията и плати капаро от двайсет лири, като обеща да се обади на другия ден сутринта, за да им даде нови разпореждания.
Ендийн позвъни точно на секундата в девет часа, както бе обещал. Свързаха го със стаята на мистър Браун.