Кучетата на войната

— Няма да е лошо — каза журналистът.

— Виждате ли, работата е там, че правителството е готово да изпрати човек, който ще изпълнява единствено функциите на съветник. Ако обаче в работата му влиза обучението на охраната, при това по интензивна програма, това би било политически нецелесъобразно. Още повече, ако президентът реши да му предложи дългосрочен договор. Що се отнася до „Уочгард“, някой от техните бивши десантчици би свършил чудесна работа, но ако такъв човек влезе в охраната на двореца и въпреки неговото присъствие преврат все пак се състои, може да се стигне до сражение. Ясно ви е как ще реагира цяла Африка, като научи за платения боец от фирмата „Уочгард“, която черните смятат за тясно свързана с Форин Офис. А присъствието на един напълно необвързан наемник, макар и не дотам чистоплътно, ще бъде поне разбираемо и няма да изложи президента на обвиненията, че се е превърнал в маша на мръсните империалисти.

— Какво искате от мен? — попита журналистът.

— Името на добър наемник — каза Ендийн. — Умен и отракан войник, който работи професионално и си заслужава парите.

— Защо дойдохте точно при мен?

— Един от приятелите ми си спомни, че е чел ваша статия преди няколко месеца. Сторила му се доста добре изпипана.

— Аз си вадя хляба с писане — каза журналистът.

С плавно движение Ендийн извади от джоба си двайсет банкноти от по десет лири и ги постави на масата.

— Тогава напишете нещо по моя поръчка — каза той.

— Какво? Статия ли?

— Не, сведение. Списък с имена и биографични данни. Ако искате, може и устно.