Кучетата на войната
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Терзиев
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Кучетата на войната». Краткое содержание книги:
Кат Шанън вървеше бавно и замислено по улица „Бланс“ към площад „Клиши“. Малките барчета и по двата тротоара бяха вече отворени и енергичните собственици се опитваха да го убедят да влезе да види най-красивите момичета в Париж. Момичетата, които бяха всичко друго, но не и красиви, надничаха иззад дантелените пердета на потъващите в мрак прозорци. Беше малко след пет часа и мартенската вечер влизаше в правата си. Духаше студен вятър. Времето беше в унисон с настроението на Шанън.
Той пресече площада и се вмъкна в една странична уличка към хотела, който нямаше особени достойнства освен хубавата гледка от горните етажи, понеже се намираше близо до върха на Монмартр. Мислеше си за доктор Дюнуа, който миналата седмица му направи общ медицински преглед. Бивш десантчик и военен лекар, Дюнуа участвал в две експедиции на френски алпинисти в Хималаите и Андите. Отговарял за здравословното състояние на отборите.
После се записал като доброволец в няколко тежки мисии на Френския Червен кръст в Африка. Все временни ангажименти, които приключвали с края на критичната ситуация. Именно там се запозна с наемниците и му се наложи да кърпи мнозина от тях. Стана известен дори и в Париж като доктора на наемниците и неведнъж му се случваше да вади от телата им куршуми и късчета от шрапнели. Винаги когато имаха проблеми със здравето или искаха да се прегледат, отиваха при него в парижкия му кабинет. В случай, че са фрашкани с пари, му плащаха в долари на момента. Ако ли не, той забравяше да им праща сметките, а това се случва рядко с френските лекари.
Шанън влезе в хотела и се отправи към рецепцията за ключа си. Дежурен беше един старец.
— Ах, господине, търси ви някакъв човек от Лондон. Звъня през целия ден. Остави съобщение.
Старецът пъхна през процепа малка бележка. Листчето беше изписано с неговия разкривен почерк. Очевидно му бяха диктували буква по буква. Текстът гласеше просто „Внимавай, Харис“ и носеше подписа на един журналист, когото Шанън познаваше от Африка и за когото знаеше, че живее в Лондон.
— Търси ви още един човек, господине. Той ви чака в салона.
Старецът посочи към малкото помещение встрани от фоайето и Шанън съзря през сводестата врата фигурата на мъж, горе-долу на негова възраст, облечен в тъмносивите тонове, характерни за лондонските бизнесмени. Непознатият гледаше към него. Пъргавината, с която скочи на крака, когато Шанън влезе в салона, и структурата на раменете му го отдалечаваха от образа на лондонски бизнесмен. Шанън неведнъж беше виждал такива личности. Те винаги представляваха по-стари и по-богати люде.
— Мистър Шанън?
— Да.
— Казвам се Харис. Уолтър Харис.
— Искали сте да ме видите?
— Именно с тази цел ви чакам от няколко часа. Може ли да поговорим тук или в стаята ви?
— Тук е добре. Старецът не разбира английски.
Двамата седнаха един срещу друг. Ендийн се отпусна и прехвърли крак връз крак. Извади пакет цигари и го поднесе към Шанън. Той поклати глава и бръкна в джоба на сакото си за своите, но после промени решението си.
— Казаха ми, че сте наемник, мистър Шанън.
— Така е.
— Всъщност вас вече ви препоръчаха. Аз представлявам група лондонски бизнесмени. Искаме да се изпълни една задача. Нещо като мисия. Нужен ни е човек, който има познания по военно дело и може да влезе в дадена чужда страна, без да събуди никакви подозрения. Освен това той трябва да е в състояние да изготви интелигентен доклад за всичко, което се случва в тази страна, да анализира военната ситуация, а после да си държи езика зад зъбите.
— Аз не убивам по договор — отсече Шанън.
— Ние не искаме от вас да убивате — каза Ендийн.
— Добре тогава, каква е мисията? И какво е заплащането?
Шанън не виждаше смисъл да хаби излишни думи. Човекът срещу него едва ли би се шокирал от истинските имена на нещата. Ендийн пусна кратка усмивка.
— Първо ще трябва да дойдете в Лондон за инструктаж. Ще ви платим пътните и всички други разноски дори ако не приемете предложението ни.
— Защо в Лондон? Защо не го направим тук? — попита Шанън.
Ендийн изпусна голямо кълбо дим.
— Работата е свързана с карти и някои други документи — каза той. — Не ми се щеше да ги разнасям със себе си. Освен това трябва да се посъветвам с моите партньори и да им докладвам дали сте приели или не.
Настъпи мълчание, докато Ендийн изваждаше от джоба си пачка банкноти от по сто френски франка.
— Хиляда и петстотин франка — каза той. — Около 120 лири. Това е за самолетния ви билет до Лондон. Еднопосочен или двупосочен, както решите. В сумата са включени и дневните ви разходи. В случай че след като се запознаете с предложението, го отхвърлите, ще получите още 100 лири компенсация за усилията ви. Ако приемете, заедно ще обсъдим заплащането.