Кучетата на войната
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Терзиев
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Кучетата на войната». Краткое содержание книги:
— На „Слоун авеню“ има един блок с апартаменти под наем. Казва се „Челси Клоистърс“ — каза той без въведения. — Запазил съм апартамент 317. Там ще поговорим. Елате, моля ви, точно в единайсет. Изчакайте ме във фоайето, понеже ключът е у мен.
След тези думи затвори. Шанън извади адреса от телефонния указател, който лежеше на нощното шкафче, и позвъни в детективската агенция.
— Искам вашият човек да бъде в 10,15 във фоайето на „Челси Клоистърс“ на „Слоун авеню“. Задължително е да разполага със собствен транспорт.
— Ще дойде с мотопед — каза шефът на агенцията.
Час по-късно Шанън се срещна във фоайето на блока с човека от агенцията. За негово учудване той беше младок с дълга коса. Нямаше и двайсет години. Шанън го огледа недоверчиво.
— Знаеш ли какво трябва да правиш? — попита той.
Момчето кимна. Изглеждаше заредено с ентусиазъм, който в най-добрия случай би трябвало да е подплатен с поне малко умение.
— Добре, закачи тази каска на мотопеда си. Тук не се влиза с каски. Седни ей там и започни да четеш вестник.
Младежът нямаше вестник и Шанън му даде своя.
— Аз ще седна отсреща. Към единайсет часа ще дойде един човек, ще ми кимне и двамата ще се качим в асансьора. Запомни го добре, защото после ще трябва да го познаеш. Той ще излезе след около час. В този момент ти трябва да си вече при мотопеда с надяната каска. Прави се, че поправяш нещо. Разбра ли?
— Да, ясно.
— Човекът или ще се качи на собствената си кола някъде наблизо, като в този случай ще запомниш номера й, или ще вземе такси. И в двата случая се лепваш зад него и гледаш къде отива. Ще го следиш, докато решиш, че е стигнал там, закъдето е тръгнал.
Младежът попи всичко, зае позиция в далечния ъгъл на фоайето и се скри зад вестника си.
Пиколото се начумери, но остави момчето на мира. Беше присъствал на не една среща в пространството пред рецепцията.
Четиридесет минути по-късно във фоайето влезе Саймън Ендийн. Шанън видя как освободи таксито и се попита дали и момчето е забелязало тази сцена. Той стана и кимна към новодошлия, но Ендийн мина покрай него и натисна бутона на асансьора. Шанън също се запъти към асансьора и мярна младежа, който надничаше над вестника.
„Не сега, за Бога“ — мислеше си Шанън, докато пускаше дежурните фрази за лошото време.
Страхуваше се, че човекът с името Харис може точно в този момент да огледа фоайето.
След като се настани на едно кресло в апартамент 317, Ендийн отвори куфарчето си и извади карта. Разстла я върху леглото и повика Шанън да погледне. На него му бяха нужни три минути, за да запамети и най-малката подробност. После Ендийн започна разказа си.
Той представляваше добре премерена амалгама от факти и измислици. Ендийн и сега излезе с твърдението, че представлява група британски бизнесмени, които имат някакъв бизнес в Зангаро. Всичките им предприятия, сред тях и някои напълно закрити, били пострадали след идването на власт на президента Кимба.
После се впусна в историята на републиката в периода след обявяването на Независимостта. Всичко, което каза, беше вярно и присъстваше в доклада му до сър Джеймс Мансън. Ефектният удар в целта остана за финала.
— Група офицери от армията влезли в контакт с група местни бизнесмени, които между другото са отмиращ вид, и им съобщили, че обмислят възможността за свалянето на Кимба чрез преврат. Един от тези местни бизнесмени се свърза с мой приятел и по този начин се запознахме с техния проблем. Работата е там, че те на практика нямат военна подготовка въпреки офицерските си звания и не знаят как да осъществят преврата, защото президентът рядко напуска добре охраняваната зона на двореца. Честно казано, ние не бихме съжалявали, ако Кимба падне. Не би съжалявал и народът му. Едно ново правителство би укрепило икономиката и устоите на държавата. Нужен ни е човек, който да отиде на място и да направи обстоен анализ на военната и охранителната обстановка в района на двореца и другите важни учреждения. Трябва ни подробен доклад за военната сила на Кимба.
— За да го предаде на вашите офицери, така ли?
— Не са наши офицери. Те са зангарийски офицери. Но ако въобще се решат да опитат, добре ще е да са наясно какво вършат.
Шанън повярва на първата, но не и на втората част от разказа. Ако офицерите не бяха в състояние да оценят обстановката в страната си, те не биха могли да извършат и преврат. Но не каза нищо на глас.
— Ще трябва да вляза в страната като турист — обяви той. — Другите версии не работят.
— Точно така.
— Там навярно не ходят особено много туристи. Защо не ме пратите като представител на компанията на някой от вашите приятели?