Джудит
- Автор: Деверо Джуд
- Серия: velvet #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джудит». Краткое содержание книги:
За ужас на всички, по време на сватбената церемония се появява Лилиан, любимата на Гевин, която той е изоставил, за да се ожени за Джудит. Тя е решила твърдо да си върне мъжа на своите мечти…
— Добър отговор. — Погледна сипещия се дъжд и заяви: — Трябва да се погрижа за коня си. Я кажи, къде е кобилата ти? Не те ли е грижа какво е станало с бедното животно?
— Аз… — Джудит беше толкова изненадана от внезапната промяна в настроението му, че само поклати глава. Допреди малко я обвиняваше, че мени настроенията си твърде често, а какво правеше самият той?
Преди да успее да каже нещо, в гората отекнаха викове.
— Лорд Гевин! Лейди Джудит! — Чу се тропот на копита.
Гевин отново изруга. Проклятие, беше забравил хората си! Тази малка вещица го беше омагьосала. Никога преди не беше забравял, че е длъжен да се погрижи първо за рицарите си. Одо и Джон трябваше да яздят под дъжда и сигурно умираха от глад. Въздъхна недоволно и се примири с неизбежното. Много му се искаше да прекара един любовен час с Джудит, но не можеше да забрави, че носи отговорност за хората си.
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
На следващата сутрин Гевин се събуди рано след дълъг, освежителен сън. Беше сънувал чудни неща и в почти всички сънища Джудит бе лежала в обятията му.
Той скочи от леглото и се облече бързо. Беше крайно време да завладее опърничавата си съпруга. Не само тя, той също не можеше да издържа повече. Откъсна една роза от градината и се запъти с бързи крачки към брачната спалня.
Отвори тихо вратата и видя, че Джудит още не се е събудила. Промъкна се тихо до леглото, сложи розата върху възглавницата до главата й и нежно приглади назад една непокорна къдрица, която беше паднала на челото на жена му.
Лицето й беше зачервено от съня, кожата й беше толкова топла и мека… Това го предизвика да продължи с нежностите, докато Джудит отвори очи.
— Сигурно сънувам… — прошепна едва чуто тя.
Гевин я прегърна и я притисна до себе си.
— Не сънуваш. Аз съм тук, при теб. — Ръката му се плъзна под завивката и намери гърдите й. Знаеше, че не е честно да се възползва от състоянието й, но копнееше да притежава тази жена.
— Джудит, сладката ми Джудит — зашепна дрезгаво той и усети как тялото й се устреми към неговото.
Както винаги, когато Гевин беше мил с нея, Джудит се почувства слаба и безволна. Тялото й копнееше за него и тя не можа да устои, макар че до вчера се кълнеше да не го забелязва.
— Господарке! — Джоан се втурна забързано в стаята. Видя Гевин и спря като закована. — Прощавайте, не знаех, че сте тук. Ала вече е късно и в залата чакат хора.
— Кажи им да почакат още малко — отговори троснато Гевин и задържа Джудит, която се готвеше да стане. Изгледа мрачно Джоан и тя побърза да изчезне. После притисна жена си във възглавниците и завладя устните й с дива, почти брутална целувка.
Когато усети, че устата й се отвори под милувките на езика му, той издърпа завивката и откри прекрасното й тяло. Впи отново устни в нейните и започна да се съблича бързешком.
В този момент вратата се отвори.
— Милорд…
Гевин се обърна и лицето му се разкриви от гняв. На прага стоеше един от пажовете с писмо в ръка. Момчето се сви като ударено под разярения му поглед и замънка объркано:
— Аз… донесоха важни новини за вас, господарю. — Пажът се сети, че господарката е гола, и побърза да сведе очи.
Джудит се извърна настрана и се зави до брадичката. Гевин взе писмото от ръцете на момчето и го хвърли в ръцете й.
— Махай се оттук — нареди с пресипнал глас той. — И повече не желая никой да ме безпокои, разбрахме ли се?
Момчето избяга като подгонено. Гевин замахна с ръка след него и се обърна отново към Джудит.
— Прочети писмото! — нареди мрачно той. Джудит разгъна свитъка, прочете на ум първите думи и лицето й побеля като платно. Гевин я погледна загрижено. — Лоши новини ли има? — попита тихо той.
Джудит го погледна и дъхът му спря. Очите й отново бяха пълни с леден студ. И с омраза.
— Каква глупачка съм била да ти повярвам — процеди през зъби тя и хвърли писмото в краката му. После вдигна завивката и се отдръпна възможно по-далеч от мъжа си.
Той грабна хартията и зачете:
Скъпи мой, любов моя,
Изпращам ти това писмо тайно, за да ти кажа още веднъж, че те обичам с цялото си сърце.
Утре ще стана жена на Едмънд Чатауърт. Моли се за мен и мисли за мен, както аз винаги ще мисля за теб.
Не забравяй, че животът и сърцето ми ти принадлежат. Без твоята любов аз съм нищо. Копнея за мига, когато отново ще бъда само твоя.