Джудит
- Автор: Деверо Джуд
- Серия: velvet #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джудит». Краткое содержание книги:
За ужас на всички, по време на сватбената церемония се появява Лилиан, любимата на Гевин, която той е изоставил, за да се ожени за Джудит. Тя е решила твърдо да си върне мъжа на своите мечти…
Гевин се взираше настойчиво в лицето на жена си. Не можеше да си представи, че красавица като нея би могла да живее зад високите манастирски стени. Утринното слънце позлатяваше гъстите къдрици. Днес в погледа й нямаше омраза и сърцето му заби като лудо.
— Ох! — Джудит разкъса магията с болезнения си вик. В пръста й се бе забило трънче.
— Дай да видя! — Гевин улови ръката й. На пръста й имаше капка кръв. Той го вдигна към устните си, изсмука кръвта и втренчи поглед в очите на жена си.
— Желая ви добро утро!
Двамата отскочиха един от друг и стреснато погледнаха нагоре. Рейн се беше изправил до прозореца на стаята си и им махаше с ръка.
— Съжалявам, че попречих на уединението ви — ухили се той. — Само че моите момчета са ме забравили. Никой не се сеща, че съм затворник в стаята си с този проклет крак.
Джудит се изчерви и наведе глава. После издърпа ръката си и стана.
— Отивам при него — обясни тихо Гевин. — Решил е днес да замине за имението си. Ще му помогна да си събере багажа. После ще отидем при селяните, както се уговорихме.
Джудит кимна, без да го погледне.
— Май напредваш в ухажването на красивата си съпруга — отбеляза иронично Рейн, когато брат му влезе в стаята.
— И щях да стигна още по-далеч, ако някой не се беше разкрещял от прозореца — изръмжа сърдито Гевин и му помогна да слезе по стълбата.
Рейн се засмя, макар че усещаше силни болки. Само при мисълта за дългата езда, която му предстоеше, го обземаше ужас.
— През нощта не беше при нея, нали?
— Какво те засяга? Откога следиш къде спя?
— Откакто познавам Джудит. Как мислиш, защо си отивам, макар че кракът ми съвсем не е излекуван? — Рейн изкриви лице от болка.
— Тя е красива, нали? Само след няколко дни ще върви след мен като кученце. Тогава ще ти кажа къде прекарвам пощите си. Жената е като сокола. Трябва да я оставиш малко да погладува, за да се опитоми.
Рейн спря на място и удари брат си по рамото.
— Ти си непоправим глупак, най-големият, когото някога съм виждал! Нима не ти е ясно, че много често господарят е слуга на сокола? Знаеш ли колко пъти съм виждал мъжете да разнасят соколите си като бебенца!
— Говориш глупости! — изръмжа раздразнено Гевин. — Няма да ти позволя да ме наричаш глупак.
Рейн стисна здраво зъби, за да не извика от болка, когато брат му пусна на пода превързания му крак.
— Джудит струва хиляди пъти повече от онази коварна вещица, в която мислиш, че си влюбен.
Гевин го изгледа унищожително и продължи пътя си толкова бързо, че Рейн едва успяваше да се подпре на парапета.
— Не смей да кажеш и дума против Лилиан! — изсъска гневно той.
— Нямаш право да ми забраняваш каквото и да било. Някой трябва да ти отвори очите. Тя ще разруши живота ти и ще направи Джудит нещастна.
Гевин вдигна ядно юмрук, но бързо го отпусна.
— Радвам се, че си отиваш. Нямам желание да слушам глупостите ти за отношенията ми с жените. — Той се обърна рязко и остави Рейн да се оправя сам.
— Какви ти жени! — извика подире му Рейн. Гласът му преливаше от подигравка. — Едната е обсебила душата ти, а другата не ти позволява да споделиш леглото й. Как тогава смееш да твърдиш, че разбираш жените!
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Поляната беше оградена с мрежа и в заграденото място пасяха десетина коне. Кой от кой по-красиви.
— Коя ли кобила да избера? — чудеше се Джудит. Тя се облегна на оградата и отново разгледа прекрасните животни. След малко се обърна към Гевин и в погледа й имаше недоверие.
През цялата сутрин той беше мил и любезен, първо в розовата градина, сега и тук. Помогна й да възседне коня си, после да слезе. Подаде й ръка и я отведе при конете. Любезността му я объркваше. Беше свикнала на грозни погледи и обидни думи.
— Кажи ми кой ти харесва най-много. Всички са обучени и вече не се плашат от сбруята и седлото.
Джудит се обърна отново към конете.
— Изборът не е лесен. Все пак мисля, че ще взема онази черна кобилка.
Гевин кимна одобрително.
— Кобилата е твоя — обяви тържествено той.
След няколко минути животното беше оседлано и Джудит можеше да го възседне. Прекрасно е да имаш собствен кон, каза си тя и се засмя. Подкара кобилката в лек тръс, докато стигнаха до разклона. Десният път водеше към замъка, а левият — към гората, ловната територия на семейство Аскот.
Без да мисли много, Джудит обърна кобилата към гората. Беше прекарала твърде много време в замъка и сега искаше да се наслади на свежия горски аромат и буйната зеленина. В гората растяха стари букове и дъбове.
Тя продължи пътя си, без да погледне дали Гевин я следва. Пусна коня в галоп и изпита чувство на освобождение.