Джудит
- Автор: Деверо Джуд
- Серия: velvet #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джудит». Краткое содержание книги:
За ужас на всички, по време на сватбената церемония се появява Лилиан, любимата на Гевин, която той е изоставил, за да се ожени за Джудит. Тя е решила твърдо да си върне мъжа на своите мечти…
Увеличи още повече скоростта, за да изпита и себе си, и коня. Инстинктът й подсказваше, че кобилата се наслаждава на бързата езда не по-малко от нея.
— Задръж малко, миличка — прошепна тя, когато навлязоха в старата гора. Кобилата се подчини веднага.
Земята беше като мек килим и дебелата трева заглушаваше тропота на копитата. Джудит вдъхваше дълбоко ароматите на гората и не следеше накъде върви кобилата.
Чу шум от водопад и се запъти нататък. Ала не намери водопад, а буйно горско поточе, което си пробиваше път през храсталаците. Слънцето рисуваше причудливи шарки по крайбрежните камъни.
Джудит слезе и поведе коня към потока. Животното се напи до насита, после новата господарка откъсна снопче трева и изтри внимателно запотения му гръб.
Беше толкова вдълбочена в работата си, че не видя как кобилата тревожно наостри уши и затропа с копита.
— Спокойно, няма нищо — проговори небрежно тя и помилва копринената й грива. Ала кобилата отметна глава назад и изцвили пронизително. Чак тогава Джудит се обърна стреснато. Посегна слепешком към юздите, но не намери нищо.
На полянката беше излязъл огромен глиган. Беше ранен и малките му очички бяха замъглени от болка.
Джудит се опита отново да улови юздите на коня си и точно в този момент глиганът подуши следата й. Кобилката изпадна в паника, повдигна се на задните си крака и препусна без посока.
Ужасена, Джудит събра полите си и се втурна да бяга. Глиганът беше по-бърз от нея и с два скока я настигна в самия край на полянката. В последната секунда тя успя да се улови за един клон и се изтегли нагоре по стъблото на един дъб. Вкопчи се като удавница в яките клони и се постара да остане неподвижна, докато разяреното животно бясно удряше с муцуна по ствола.
Най-после Джудит успя да намери опора за краката си и се изкатери още по-нагоре. Спомни си колко обичаше да се катери като дете и се зарадва, че все пак има някаква полза от упражненията.
Макар че беше на сигурно място, тя продължаваше да трепери от страх пред побеснялото животно, което люлееше дървото с непрекъснатите си удари.
— Ще се разделим на групи и ще тръгнем да я търсим — обясняваше мрачно Гевин.
Джон Басе, който стоеше до него, вдигна безпомощно рамене.
— Не сме достатъчно, затова няма да вървим по двойки — продължи Гевин. — Сигурен съм, че жена ми не е стигнала далеч.
Гневът му бушуваше с пълна сила. Джудит беше препуснала към гората, без да помисли, че отива в непознато място и че още не е свикнала с коня си.
Той остана при хората си, уверен, че щом стигне до края на гората, тя ще се върне. Затова и когато тя изчезна по горската пътека, в началото не предприе нищо, за да я спре. А сега… Откога я търсеха, но тя сякаш беше потънала в земята.
— Ти ще вървиш на север, Джон. Одо, ти претърси южния край на леса. Аз ще остана по средата.
В гората цареше тишина. Гевин се вслушваше напрегнато да чуе виковете на жена си. Познаваше добре ловната си територия и предположи, че конят й се е запътил към водата.
Отново и отново я викаше по име, но никой не му отговаряше. Изведнъж жребецът му наостри уши. Ноздрите му затрептяха. Животното беше обучено за лов и Гевин разбра, че е усетило някакъв дивеч.
— По-късно, добричкият ми, не сега! — опита се да го успокои той и го потупа по шията. Конят обаче отказа да се подчини на юздите. Гевин смръщи чело и се остави на желанието му. Скоро чу злобното пухтене на глиган, а след малко видя и самия дивеч. Щеше да го заобиколи, ако не беше открил нещо синьо в клоните на дървото.
— По дяволите! — промърмори той. Джудит беше нападната! — Не се плаши! — изкрещя той. — Ей сега ще дойда при теб. — Отговор не последва.
Конят му сведе глава, очаквайки неизбежната битка. Гевин извади меча си. Жребецът беше отлично обучен и знаеше какво трябва да направи. Втурна се в луд галоп и мина непосредствено до глигана. Гевин се приведе и замахна с все сила. Мечът се заби дълбоко в гърба му. Раненото живото изхърка задавено и се свлече на земята, като риеше безпомощно с предните си крака.
Гевин скочи светкавично от седлото и захвърли меча. Погледна към Джудит и се смая. Очите й бяха потъмнели от безименен ужас. Никога не я беше виждал такава.
— Няма нищо, Джудит, всичко свърши. Глиганът е мъртъв. Вече нищо не може да ти стори. — Не, страхът й нямаше нищо общо с глигана. Щом бе успяла да се покачи на дървото, тя беше на сигурно място.
Джудит се взираше в мъжа си, но погледът й сякаш минаваше през него. Цялото й тяло беше сковано.
— Джудит! — извика остро той. — Ранена ли си?