Джудит
- Автор: Деверо Джуд
- Серия: velvet #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джудит». Краткое содержание книги:
За ужас на всички, по време на сватбената церемония се появява Лилиан, любимата на Гевин, която той е изоставил, за да се ожени за Джудит. Тя е решила твърдо да си върне мъжа на своите мечти…
Джудит плачеше по цяла нощ и не можеше да спи. Лицето й сивееше. А тялото й все така копнееше за Гевин.
Слугите минаваха на пръсти покрай господаря и господарката. Джоан говореше с Джудит само шепнешком.
— Лорд Гевин ви моли да слезете в голямата зала.
— Нямам такова намерение — отговори мрачно Джудит.
— Каза, че е важно и че е свързано с родителите ви.
— Нещо е станало с мама! — изплака Джудит и лицето й побеля.
— Нищо не знам. Той каза само, че трябва веднага да говори с вас.
Джудит хукна към залата и още с влизането забеляза, че се е случило нещо страшно. Лицето на Гевин беше застинало в мрачна маска.
— Защо не ми каза, че си била обещана на друг мъж?
Джудит го погледна изумено.
— Казах ти, че трябваше да постъпя в манастир и да стана абатиса.
— Сега не говорим за това. Какво ще кажеш за мъжа, с когото флиртуваше на турнира?
Джудит усети болезнено пулсиране в слепоочията.
— Какво… какво искаш да кажеш? — Смайването й премина в гняв. — Вероятно всеки друг мъж би бил по-подходящ от теб!
Гевин направи крачка към нея и неволно вдигна ръка да я удари. Ала Джудит не се помръдна от мястото си и ръката му се отпусна.
— Уолтър Демари предявява претенции към теб и наследството ти. За да постигне целта си, е убил баща ти и е взел майка ти за заложница.
Джудит забрави гнева си. Коленете й омекнаха и тя едва се удържа да не падне. Никога не се беше чувствала така слаба. Улови се за облегалката на стола и пое дълбоко дъх.
— Татко е убит. Мама е заложница — прошепна едва чуто тя.
Гевин веднага се успокои. Отиде при нея и сложи ръка на рамото й.
— Съжалявам, че трябваше да ти съобщя такава лоша новина. Но този Демари предявява претенции към нещо, което принадлежи на мен. Следователно случилото се ме засяга не по-малко от теб.
Очите на Джудит заблестяха от гняв.
— Баща ми е мъртъв, майка ми е в плен на някакъв луд, земята ми е в чужди ръце — значи мислиш за онова, което си загубил? — изфуча разярено тя.
— Нека поговорим разумно. Беше ли обещана на Уолтър Демари? — попита овладяно Гевин и се заразхожда напред-назад.
— Не, не бях.
— Сигурна ли си? Той заявява, че ще освободи майка ти, ако отидеш доброволно при него.
Джудит кимна кратко и се обърна към вратата.
— Точно това ще направя.
— Не! — изкрещя Гевин и я дръпна да седне в един стол. — Не е толкова лесно. Ти си моя жена. Принадлежиш на мен.
Джудит го погледна несигурно.
— Тогава не разбирам как онзи човек се е осмелил да предяви такива изисквания…
Погледът му се впи в нейния.
— Казали са му, че не споделяме брачното легло. Затова желае бракът ни да бъде анулиран, а ти да отидеш при краля, за да заявиш, че се отвращаваш от мен и желаеш да се омъжиш за него.
— Ако направя това, ще освободи ли майка ми?
— Така казва.
— А какво ще стане с мама, ако не изпълня изискванията му?
Гевин се поколеба и отговори:
— Не знам точно…
Джудит гледаше с празен поглед пред себе си. Гласът й беше безизразен:
— Значи трябва да избера между майка си и съпруга си?
— Не! — Гласът на Гевин прозвуча твърдо и решително. — Макар че си най-дръзката и досадна жена на света, макар че постоянно се караме, макар че не преставаш да се месиш в мъжките работи и да ме гневиш, сега ще ме послушаш. Аз ще уредя тази работа вместо теб. И то с оръжие.
— Но мама…
— Ще се опитам да я измъкна от лапите на онзи негодник. Обещавам ти.
— Нека отида при него. Може би ще успея да го разубедя…
— Не мога да ти позволя. А сега отивам да събера хората си. Утре рано тръгваме.
Джудит стоеше до прозореца, загърната само в тъмнозеления си халат. След като чу страшната новина, тя се движеше като сомнамбул. Изобщо не забеляза загрижените погледи, които си разменяха Мод и Джоан, докато я събличаха. Опитваше се да си припомни Уолтър Демари, но чертите на лицето му бяха изчезнали от паметта й. Мислите й се въртяха само около Гевин. Той искаше да се бие. Можеше да загине заради нея.
Прониза я една мисъл и в следващия момент тя се обърна решително и закрачи към вратата.
Шпионите на Уолтър Демари му бяха разказали, че двамата с Гевин не спят в една стая и бракът може лесно да бъде анулиран.
Тя прекоси безшумно залата и след малко отвори с треперещи ръце вратата на стаята, в която се беше настанил съпругът й.
Гевин стоеше насред стаята, потънал в мрачни мисли. Когато Джудит се приближи до него, не я усети, защото босите й крака стъпваха безшумно.
Изведнъж се обърна и смаяно разтърка очи. Сигурно сънуваше. Какво беше това прекрасно видение? Джудит беше дошла при него! Косата й грееше на светлината на свещите. Пръстите й трескаво развързваха колана на халата.