Дракони на зимната нощ

— Дори и в този момент то се променя, в противен случай щяхме да бъдем само пионки върху дъската на боговете, а не техни наследници, както ни обещават. Но нещата съвсем не свършват дотук. Трябва непременно да намерим Лорак и драконовото кълбо. Райстлин се отблъсна от стената и пое с усилие през мраморната зала, подпирайки се на магическия си жезъл, чийто кристал осветяваше помещението сега, когато зелената светлина вече я нямаше.

Зелена светлина. Танис стоеше объркан и се опитваше да разграничи съня от действителността, защото той изглеждаше по-реален от всичко, което го заобикаляше в момента. Погледна разбитата стена. Наистина ли видя дракон? Ами ослепителната светлина в края на коридора? Сега беше нощ, а когато всичко това започна, слънцето тъкмо изгряваше. Колко време бе изминало?

— Райст! — извика някакъв глас. Магьосникът спря и бавно се обърна.

— Карамон?

Воинът стоеше пред вратата, осветяван от двете луни.

— Уморен съм, Карамон — въздъхна Райстлин и се разкашля. — Но за да приключим този кошмар, трябва да свършим още много неща, преди да са изгрели трите луни. Помогни ми, братле.

Карамон изтича към него, подхвана го и двамата влязоха в залата за аудиенции на Звездната кула, следвани от Танис.

Полуелфът я огледа с интерес, защото цял живот беше слушал за нейната красота и знаеше, че Слънчевата кула в Куалинести е построена по нейно подобие. Над него се извисяваха спирали, излъчващи мека светлина, а прозорците, вече изпочупени, бяха инкрустирани със скъпоценни камъни, които събираха и концентрираха светлината на двете луни и оформяха причудлив танц от сребърни и червени лъчи.

Танис потръпна и погледна нагоре. В Куалинести имаше мозайки, които изобразяваха слънцето, съзвездията и двете луни, а тук — само един кръгъл отвор, през който се виждаше черното небе, на което не грееше нито една звезда.

Преди да осмисли какво означаваше това, чу тихия глас на Райстлин и се обърна.

В средата на залата седеше Лорак, кралят на елфите. Съсухреното му и сгърчено тяло се губеше в огромния каменен трон, украсен с прекрасни гравюри на птици и животни, но сега главите им приличаха на черепи.

Той бе застинал с отметната назад глава и уста, раззината в безмълвен писък, а ръката му се бе вкопчила в кръгъл кристален глобус.

— Жив ли е? — попита с ужас Танис.

— Да, за огромно негово съжаление.

— Какво му е?

— Изживява поредния кошмар. А това е драконовото кълбо.

Явно се е опитал да го овладее, но не е бил достатъчно силен и то е овладяло него. Кълбото е повикало тук Циан Отровена кръв, за да охранява Силванести, но драконът е бил на противоположното мнение — решил е да унищожи елфите, като нашепва кошмари на Лорак. За него те са били толкова истински, че са се превърнали в действителност. Когато навлязохме в Силванести, попаднахме едновременно в неговия кошмар, в нашите собствени и под властта на дракона. Сам видя резултата, нали?

— Ти си знаел! — Танис сграбчи магьосника и го обърна към себе си. — Знаел си какво ни очаква още там, на брега на реката…