Дракони на зимната нощ
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Серия: Dragonlance: Chronicles #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Мутафова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дракони на зимната нощ». Краткое содержание книги:
На късната есен сред сивия здрач, на трите луни под сребристия плач притихна светът, потъмня светлината.. Героите бяха на брой деветима. За тяхната доблест легенди ще има…
Една трудна битка със силите на злото е спечелена. Но драконите в Крин все още не са победени. Нещо повече, сега вече те знаят откъде идва истинската опасност за тях.
Кралицата на Мрака е решена на всяка цена да се справи с онези, които заплашват могъществото й…
— Дракус Тсаро, дегниях! — промълви на соламнийски Стърм.
Огромен зелен дракон изпълваше края на коридора. Казваше се Циан Отровена кръв и беше един от най-големите дракони в Крин. Само Великата Червена бе по-голяма от него. Той провря глава през вратата и закри ослепителната зелена светлина. Надуши стомана, човешка плът и елфска кръв и впери огнените си очи в групичката. Неспособни да помръднат, четирима стояха и гледаха с ужас как драконът преминава през мраморната стена като през хартия. Оръжията изпаднаха от безжизнените им ръце и те разбраха, че ще умрат. Но докато драконът се приближаваше към тях, от някаква невидима врата излезе тъмна фигура и застана с лице към тях.
— Райстлин! — извика Стърм. — Заклевам се във всички богове, че ще платиш за живота на брат си!
Рицарят се отърси от вцепенението, взе меча си и забравил за дракона, скочи към магьосника. Райстлин го изгледа студено.
— Добре, убий ме, но така обричаш себе си и останалите на смърт, защото единствено моята магия може да победи Циан!
— Стърм, недей! — Сърцето на Танис преливаше от ненавист, но магьосникът беше прав. Усещаше могъществото, което излъчваше черната му роба. — Няма да оцелеем без неговата помощ!
— Не! Вече казах — не искам такава закрила. Сбогом, Танис.
И преди някой да успее да го спре, се насочи към Циан. Огромният дракон разклати глава, предвкусвайки първото предизвикателство, откакто беше завладял Силванести.
— Направи нещо! — извика Танис на Райстлин.
— Не мога. Рицарят е застанал на пътя ми. Каквото и заклинание да изрека, то ще убие и него.
— Стърм, махни се! — изкрещя умоляващо Танис. Рицарят се поколеба, но не заради приятеля си, а защото чу ясния звук на тромпет — студен като въздуха в ледените планини на неговата родина. Чист и кристален, той се издигна над мрака, смъртта и отчаянието и прониза сърцето му.
Стърм отвърна с радостен боен вик. Вдигна меча си — този на неговия баща, — върху чието древно острие бяха гравирани символите на Ордена на Розата. Лъчите на сребърната луна които проникваха през един счупен прозорец, се отразиха в него и ослепително бялата светлина разпръсна зловещия зеленикав въздух.
Изведнъж гласът му се пречупи, защото тонът на призива се бе променил. Вече не беше сладък и чист, а фалшив, рязък и пронизителен.
„Не! — помисли си ужасен рицарят, докато вървеше към дракона. — Това са роговете на врага! Подмамиха ме в капан!“ Иззад Циан наизлизаха драконяни, които се присмиваха на лековерието му.
Стърм стисна меча с потна ръка. Драконът се извисяваше пред него огромен, непобедим, заобиколен от войските си. Стомахът му се сви, кожата му настръхна и се покри с капчици пот. Роговете прозвучаха за трети път — страшни и зли. За него всичко свърши — чакаше го безславна смърт. Той се огледа трескаво за Танис, но не можа да го открие. В отчаянието си повтори девиза на рицарите: „Моята чест е моят живот“, но думите отекнаха в ушите му кухи и безсмислени. Той не беше рицар! Живееше с една лъжа. Ръката му потрепери и се отпусна, мечът падна на пода и Стърм зарида като дете, скрил глава от кошмара пред себе си.
Циан отне живота му с един замах, прониза тялото му с блестящия си нокът и го вдигна. След това го хвърли на пода и драконяните се нахвърлиха върху него, за да го разкъсат на парчета. Но една сребриста фигура застана до Стърм, взе меча и го вдигна.
— Докоснете го и сте мъртви!
— Лорана! — изкрещя Танис и се втурна към нея. Точно когато я приближи, чу Китиара, която го викаше. Извърна се и я видя да се бие с четирима драконяни. Полуелфът за миг се поколеба какво да направи и това се оказа фатално — Лорана падна върху Стърм, пронизана от мечовете на драконяните.
— Лорана! Не! — Той не можеше да повярва на очите си. Понечи да отиде при нея, но Китиара отново го извика. Обърна се и видя как тя изчезва под вражеските тела.
Полуелфът изстена и почувства как потъва във водовъртежа на лудостта. Закопня за смъртта, която щеше да сложи край на тази болка. Стисна меча на Кит-Канан и се втурна към драна с едничката мисъл — да убие или да бъде убит. Но Райстлин застана между него и дракона като черен обелиск. Танис падна и разбра, че смъртта е съвсем близо. Стисна малкия златен пръстен и затвори очи в очакване. Вместо това чу странни и могъщи магически думи. Магьосникът и драконът се бяха изправили един срещу друг, но на него вече му беше безразлично. Той остана глух за звуците, глух за живота и смъртта.
Единственото реално нещо бе златният пръстен в дланта му. Стисна го силно и усети как златните листенца се забиват в кожата му. Колкото по-силно го стискаше, толкова по-дълбоко те се забиваха в плътта му. Болка… истинска болка… Аз сънувам!