Принц на драконите

— Не желая да чувам и дума повече! — извика рязко Шонед. — И не говорете за мен така, сякаш съм му наречена, защото не съм, а и не знам дали искам да бъда!

По лицата на Камигуен и Оствел се изписаха изненада и болка; тя съжали за невъздържаността си. Двамата я обичаха и милееха за честта и щастието й. Шонед си пожела в близко бъдеще Роан да й разреши да им каже защо е необходим този маскарад. Опиянението й започна да се разсейва, когато си помисли, че той би сторил по-добре първо да й даде някое подходящо обяснение.

Тримата влязоха в главната входна зала, окичена с фамилни и трофейни флагове, и докато преминаваха през нея, се опитваха да не зяпат с отворена уста великолепието от пищни килими, ценни мебели и дърворезба наоколо. В залата се намираше Уривал, главен управител на Светилището. Той извика „Шонед“ и се запъти насреща им, за да ги поздрави. Усмивката му беше разбираща и съчувствена:

— Сигурно сте очаквали по-добър прием. Но какво да се прави — старият княз почина преди зори тази сутрин, а Роан има приумицата да излезе на лов, и да убие звяра, убил баща му… — Уривал вдигна рамене. — Не би могла да избереш по-лош момент за пристигането си, Шонед.

— Няма значение — побърза да отговори тя. Знаеше си, че в същност този момент е най-добрият възможен: всички щяха да бъдат погълнати от събитията, никой нямаше да й обръща специално внимание, така че тя щеше да успее безпрепятствено да се ориентира в Цитаделата — в обстановката и във взаимоотношенията между обитателите. Уривал продължаваше:

— Разпоредих се да ви приготвят стаи, бани и чисти дрехи. Сиво за официален траур — напомни той. — Ще ме извините, ако не всичко ви е по мярка, но трябваше да гадая…

— Което значи — въздъхна Камигуен — че аз ще се спъвам в полите си, а на Шонед глезените й ще надничат отдолу. Ех, ако не си бяхме загубили багажа в реката!…

— Ще ми бъде интересно да чуя за това — отбеляза Уривал — но по-късно. Сега няма да е зле да ви кажа нещо за Цитаделата, за да не се изгубите. — Четиримата се запътиха по главното стълбище, чудо от син килим и изящни дървени, перила, лъснати до копринен блясък. — Да започнем с това, че е огромна: пет етажа над земята и още един под нея последният е предназначен за склад, в него държат припасите на студено — доколкото студът въобще е възможен тук, а Огнената кула е толкова висока, че, казват в ясни дни от нея се виждало Изгревно море. Сега там горят огньовете за кончината на княз Зеава.

— Видяхме, когато идвахме насам — рече Оствел. — Кога ще бъде обрядът?

— Утре вечер. Не знам дали се очаква и вие да присъствате.

— Разбира се, че Шонед ще присъства! — намеси се Камигуен.

— В качеството ми на фаради и нищо повече — отговори твърдо приятелката й.