Принц на драконите

Отнесоха детето в другата стая, където бавачката ги чакаше сред меката светлина на лампата. Люлката с изящни дърворезби беше подарък от Тобин и Чей за новата година.

Над едната й половина се издигаше малък купол от бледозелена коприна, чиито гънки се събираха в лапите на добродушно ухилен дракон с очи от червени рубини, разтворил покровителствено украсените си с дърворезба криле от двете страни на люлката. Роан и Шонед изчакаха детето да заспи и се върнаха в стаята си.

Тя седна на леглото и се зае да разресва косата си. Роан легна и се загледа в жена си. Пламъците на свещите обливаха в мека светлина изящните линии на раменете и ръцете й, в огнените й коси припламваха златисти отблясъци. Вече бе свикнал с гледката на единствения пръстен върху ръцете й. Андраде й беше предложила да възстанови изчезналите пръстени, но Шонед отказа. С това направиха първата обща крачка към сдобряването си, макар че отказът на Шонед всъщност се свеждаше до намерението й да си остане слънцебегачка, но да не бъде подвластна на решения, взети в Кулата на Богинята.

— Говорехме си с Лийн онзи ден — каза замислено Роан, — и аз му споменах, че намерението на Андраде е да обедини силите на княз и фаради в могъществото на ново люпило, но той каза, че тя по-скоро очаква да слеем тези сили в могъществото на любовта. Не смяташ ли, че това ни прави опасни?

— По-опасни от Рьолстра и Ианте?

— Много повече. Те черпеха сили от омразата. Представи си, че бяха победили, какво щеше да подхранва тогава жаждата им за мъст? Но нашата сила е в любовта и пред могъществото й няма невъзможни неща. С любовта ни ще израсне и Пол, който ще има сили да се справи с всичко. Затова ти казвам, че силата на любовта е опасна.