Принц на драконите
- Автор: Роун Мелани
- Серия: dragon prince #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мина Цонева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Принц на драконите». Краткое содержание книги:
Чейнал пъргаво се подчини и се отзова с лице срещу нея. После продължи разказа си:
— Да… и, значи, тръгнахме с конете за насам, и изведнъж момичето, представи си, се появява като мираж над пясъците. Твоето братле я отмъкна встрани за „кратка беседа насаме“, както сам рече, а на мен ми с искаше да ги понаблюдавам, докато си говорят, обаче друго момиче — там от дошлите с нея, тъмна такава една Ками-и-още-нещо — почна да ми задава въпроси и не млъкна. С нея имаше някакъв… годеник ли, съпруг ли, не разбрах — той ми хареса: чудесна стойка на коня, един такъв властен вид, ако че не е фаради… — Чейнал внезапно млъкна и притвори очи. Съпругата му го сапунисваше по гърдите, но хигиенната процедура приличаше много повече на ласка. — Ммммм…че хубаво… — промърмори той.
— Продължавай — нареди Тобин.
— Да. Ами те, значи, май си загубили конете и всички вещи, когато прекосявали Фаолаин. Знам го тоя брод между другото, крайно опасен е за много хора, а пък горките слънцебегачи мога да си представя какво са чувствали. Онова момиче не спираше да се извинява за вида на цялата свита. Като че ли тя беше очаквала — или замисляла — да влязат в Цитаделата доста по-тържествено, отколкото се случи.
— Андраде също. Много е недоволна. Защо Роан се прави на безразличен?
Чей помълча малко и после бавно каза:
— Днес го наблюдавах как лъга дракона. Винаги сме знаели, че е умен, но онова, което видях днес, беше… неизразимо. Той знаеше всичките му слабости. И ги използва до една в своя полза. Имам чувството, че занапред Роан ще бъде точно такъв, Тобин. И никой от нас няма да може да отгатне дори един негов ход предварително.
— На мен ще продължава да казва всичко, което искам да знам — отсече Тобин.
— Не бих бил толкова сигурен на твое място. Той вече не е малкото ти братче, да знаеш.
— Ще си остане винаги малкото ми братче, а ако пък забрави, че аз съм по-голямата му сестра, Богинята да му е на помощ! — Тя сапуниса косата на съпруга си. — И какво стана по-нататък?
Понеже пяната потече по лицето му, Чейнал стисна очи:
— Ами никой не продума по целия път дотук. Роан се бе умислил… и не за дракона, мога да кажа.
— Хммм — отбеляза Тобин. Лисна кана чиста вода върху главата на Чей и се изправи: — Така. Довърши си банята сам, понеже ако аз продължа, знаеш какво ще стане.
Той извърна глава над рамото си и й се усмихна:
— Ами ще стане по-интересно.
Банята на Роан бе по-малко интересна. И доста закъсня. Майка му се задържа дълго при него, като го накара да и разкаже от игла до конец как е убил дракона, а после да повтори, докато тя съвсем не нежно почистваше и превързваше раната му. Накрая княгиня Милар обясни на сина си към коя точно разновидност на племето на глупаците го причислява, след като е могъл да с изложи на толкова, но по средата на обясненията внезапно избухна в сълзи.
Най-сетне се появи и Андраде. Тя властно отпрати сестра си в нейните собствени покои и без да каже дума, посочи вратата на банята. Роан се сепна.
— Аз те изкъпах в утрото, когато се роди — напомни му тя хапливо. — Тогава ти пъхна юмручето си в окото ми. Княз или не, втори път няма да имащ възможност да го направиш, тъй че недей ме гледа кръвнишки. Искам да разговарям с теб насаме. — Тя измери от глава до пети юношата-оръженосец Валвис, който я бе въвел при племенника й, и му каза: — Ти си върви, дете. Мога и сама да подавам на господаря ти сапун и кърпи.
Валвис неуверено погледна Роан, който му кимна с думите:
— Върни се по-късно. Ще имам работа за теб.
Момчето се поклони и изчезна.
Роан влезе в банята, свали си дрехите критичният поглед на леля му пробягна по него и го накара да се изчерви и се плъзна в студената вода. Както беше очаквал, тирадата започна веднага:
— Не знам каква точно игра мислиш, че играеш, но трябва да ти кажа, че недолюбвам козни, които не плета самата аз. А още повече, когато в дъното им е мой роднина, който не иска да сподели с мен какво е замислил.
— Защо смяташ, че съм замислил нещо?
— Роан, много сладко се правиш на невинен, но мен няма да заблудиш! Защо не посрещна момичето както подобава? Не в качеството й на бъдеща княгиня, естествено, признавам, че поне в това отношение мога да те разбера. Но ако Уривал не се беше погрижил да я настани, тя още щеше да стои вън на двора!
— Знаех, че мога да разчитам на него — отбеляза Роан, търкайки енергично мръсотията от крака си.
— Така ли? А не разчиташ ли и на Шонед? Тя казва твърде малко — по твои указания, предполагам — само че сте се споразумели да чакате до Риалата. — Андраде изсумтя. — Сякаш ще ви трябва цялото това време, за да се опознавате, когато вече сте почувствали Огъня!