Добри поличби (Правите и акуратни предсказания на Агнес Нътър, вещица)
- Автор: Гейман Нил Ричард, Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Добри поличби (Правите и акуратни предсказания на Агнес Нътър, вещица)». Краткое содержание книги:
— Според мен не е разрешено да гориш хората — възрази Адам. — Иначе хората щяха през цялото време да правят така.
— Ако си набожен, може — увери го Брайън. — И освен това то пречи на вещиците да отидат в Ада, затова според мен те биха били много благодарни, стига да го разберат както трябва.
— Не мога да си представя Пики да гори някого — рече Пепър.
— Абе знам ли — изказа се многозначително Брайън.
— Не точно да ги гори с истински огън — изсумтя Пепър. — По-скоро ще каже на техните и ще ги остави те да решават дали някой ще гори или не.
Ония заклатиха глави, отвратени от днешното ниско равнище на духовническата отговорност. После останалите трима погледнаха очаквателно Адам.
Винаги поглеждаха очаквателно Адам. Той беше човекът с идеите.
— Може би ще трябва да се справим сами — предложи той. — Все някой трябва да направи нещо, щом вещиците се ширят така. То е като… като Районния патрул.
— Районен лов на вещици — предложи Пепър.
— Не — отряза я студено Адам.
— Но не можем да бъдем Испанската инквизиция — изтъкна Уенслидейл. — Не сме испанци.
— Бас ловя, че за да си Испанската инквизиция, не е нужно да бъдеш испанец — възрази Адам. — На бас, че е същото като яйцата по шотландски или американските хамбургери. Само трябва да прилича на испанско. Просто ще го направим така, че да изглежда испанско. Тогава всеки ще разбере, че е Испанската инквизиция.
Последва мълчание.
То беше нарушено от пукането на една от празните кесийки от чипс, натрупали се около Брайън. Погледнаха го.
— Аз имам плакат на бой с бикове с името ми, написано на него — изрече бавно Брайън.
Обядът мина и замина. Новата Испанска инквизиция отново се събра.
Главният инквизитор я огледа критично.
— Какво е това? — попита той настоятелно.
— Тракаш с тях, докато танцуваш — обясни Уенслидейл с отбранителна нотка в гласа. — Леля ми ги донесе от Испания преди години. Май кастанети им викаха. Ето виж, на тях е нарисувана испанска танцьорка.
— Но защо танцува с бик? — учуди се Адам.
— За да си личи, че са испански — обясни Уенслидейл.
Адам го пусна покрай ушите си.
Бикоборският плакат беше всичко, което Брайън бе обещал.
Пепър донесе нещо, доста наподобяващо сосиера, изплетена от ракита.
— В него се налива вино — заяви тя предизвикателно. — Майка ми го донесе от Испания.
— Няма нарисуван бик на него — строго рече Адам.
— Не е задължително! — възрази Пепър и зае поза, съвсем лекичко отбранителна.
Адам се поколеба. Сестра му Сара също беше ходила в Испания с гаджето си. Беше се върнала с едно грамаданско лилаво магаре играчка, което, макар и определено да си беше испанско, нещо не се връзваше с тона на Испанската инквизиция, както инстинктивно усещаше Адам. Гаджето, от друга страна, си беше донесло гиздав меч, който въпреки че проявяваше склонност да се огъва, щом го хванеш, и да се изтъпява, щом опиташ да срежеш хартия, се самообявяваше за направен от толедска стомана. Адам бе прекарал един поучителен час над енциклопедията и бе разбрал, че на Инквизицията тъкмо това й трябва. Но тънките намеци не бяха свършили никаква работа.
Най-накрая Адам бе взел една връзка кромид от кухнята. Като нищо можеше да е и испански. Но дори и той трябваше да признае, че като за декор на Инквизицията на кромида като че му липсваше нещо. Не беше в добра позиция да спори разпалено относно плетените дамаджани от ракита.
— Много добре — съгласи се той.
— Сигурен ли си, че е испански кромид? — поотпусна се Пепър.
— Че как — отвърна Адам. — Испански кромид. Всеки го знае.
— Може и френски да е — заинати се Пепър. — Франция се слави с кромида си.
— Няма значение — отряза я Адам, на когото вече започваше да му писва от тоя кромид. — Франция си е почти испанска, а според мен вещиците надали ги различават двете, щом по цяла нощ хвърчат насам-натам. За вещиците това си е все Контингент. Както и да е, като не ти харесва, върви и си прави собствена инквизиция, ако щеш.
Този път Пепър не се заяде. Бяха й обещали поста Главен мъчител. Никой не се съмняваше кой ще бъде Главният инквизитор. Уенслидейл и Брайън бяха по-малко въодушевени от ролите си на Инквизиторски стражи.
— Ама вие изобщо не знаете испански — рече Адам, чийто обяд включваше и десет минути над един разговорник, който Сара в пристъп на романтика бе купила от Аликанте.
— Няма значение, защото всъщност трябва да се говори на латински — обясни Уенслидейл, който по време на обяда също бе успял да почете малко по-задълбочено.