Добри поличби (Правите и акуратни предсказания на Агнес Нътър, вещица)
- Автор: Гейман Нил Ричард, Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Добри поличби (Правите и акуратни предсказания на Агнес Нътър, вещица)». Краткое содержание книги:
Бяха я попитали как се казва и тя най-невинно си беше признала.
Впоследствие, за да отделят зъбите на Пипин Галадриел Луннарожба от обувката на Адам, се наложи да приложат кофа вода. Първият чифт очила на Уенслидейл биде счупен, а на пуловера на Брайън се наложи да му правят пет шева.
Оттогава насам Ония бяха заедно, а Пепър стана Пепър завинаги — освен за майка си и (когато се чувстваха особено храбри и беше почти невъзможно Ония да ги подслушат) за Мазния Джонсън и Джонсънитите, единствената друга банда в селото.
Адам тропаше с пети по ръба на щайгата за мляко, изпълняваща длъжността на седалка, и слушаше препирнята със спокойствието на крал, който чат-пат надава ухо за празното бърбобене на придворните си.
Дъвчеше лениво сламка. Беше четвъртък сутринта. Ваканцията се простираше пред него, безкрайна и неопитомена. Имаха нужда от осведомяване.
Той остави разговора да плава покрай него като цвъртенето на скакалци или по-точно, както златотърсач оглежда разпенения чакъл за проблясък ценно злато.
— В нашия неделен вестник пишеше, че в страната имало хиляди вещици — обясни Брайън. — Кланяли се на Природата, ядели здравословна храна — такива работи. Така че не виждам защо и тука да си нямаме. Били заливали страната с вълна от Безумно зло, така пишеше.
— Какво?! Щото се кланят на Природата и ядат здравословна храна ли?! — учуди се Уенслидейл.
— Така пишеше.
Ония се замислиха над това както подобава. Веднъж — подкокоросани от Адам — бяха пробвали здравословна диета за цял един следобед. Стигнаха до заключението, че човек може да си кара много добре на здравословна храна, стига преди това да е изял един обилен готвен обяд.
Брайън се приведе заговорнически напред.
— Пишеше освен това и че танцували без дрехи — додаде той. — Качвали се по хълмове, на Стоунхендж и на такива разни и танцували без дрехи.
Този път размисълът беше по-задълбочен. Ония, така да се каже, бяха стигнали до момента, когато увеселителното влакче на Живота почти е изкачило стръмния наклон до върха на първия голям баир на пубертета и можеха да гледат надолу към предстоящия им стръмен път, пълен с тайни, ужас и вълнуващи извивки.
— Хм! — рече Пепър.
— Не и моята леля — разруши магията Уенслидейл. — Леля ми определено не. Тя само постоянно се опитва да разговаря с чичо ми.
— Чичо ти е умрял.
— Тя казва, че продължавал да вдига една чаша — рече отбранително Уенслидейл. — Баща ми разправя, че първо на първо, тъкмо защото, кажи-речи, не спирал да вдига чаши, затова бил умрял. Не знам защо й се иска да разговаря с него — додаде той. — Докато беше жив, почти не си говореха.
— Значи е некромантия — заключи Брайън. — Пише го в Библията. Трябва да престане. Господ е ужасно против некромантията. И против вещиците. За такова нещо можеш да отидеш в Ада.
Върху трона от щайгата за мляко настана мързеливо раздвижване. Адам щеше да говори.
Ония млъкнаха. Винаги си струваше да изслушаш Адам. Дълбоко в сърцата си Ония знаеха, че не са банда от четирима. Бяха банда от трима души, която принадлежеше на Адам. Но ако искаш трепети и да ти е интересно, и дни, фрашкани с преживявания, то никой от Ония не би заменил по-нисшето си положение в бандата на Адам за водачество на която и да е банда, където и да е.
— Не разбирам защо всички са толкова зле настроени към вещиците — рече Адам.
Ония се спогледаха. Звучеше обещаващо.
— Ами те попарват посевите — обясни Пепър. — И потапят кораби. И ти казват дали ще станеш крал и не знам какво си. И варят разни билки.
— Майка ми използва билки — възрази Адам. — И твоята също.
— О, на тия билки нищо им няма — намеси се Брайън, решен да не губи позиция като спец по окултното. — Според мен Господ е рекъл, че лошо няма, ако използваш джоджен, градински чай и тъй нататък. Много ясно, че на джоджена и на градинския чай им няма нищо.
— И могат да те разболеят само като те погледнат — продължи Пепър. — Вика му се „уроки“. Поглеждат те, а после се разболяваш и никой не знае защо. И правят твоя фигурка, и я набождат цялата с карфици, и после се разболяваш там, където са забити карфиците — додаде бодро тя.
— Такива работи вече не се правят — настоя Уенслидейл, рационално мислещата личност. — Щото сме измислили Науката и всичките викарии са изгорили вещиците за тяхно собствено добро. Вика му се Испанската инквизиция.
— Тогава според мен трябва да разберем дали оная в Джасмин котидж е вещица и ако е, да извикаме господин Пикърсгил — предложи Брайън. Господин Пикърсгил беше викарият. В момента дебатираше с Ония по теми, простиращи се от катеренето по тиса в църковния двор до звъненето по хорските врати, придружено с побягване.