Добри поличби (Правите и акуратни предсказания на Агнес Нътър, вещица)
- Автор: Гейман Нил Ричард, Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Добри поличби (Правите и акуратни предсказания на Агнес Нътър, вещица)». Краткое содержание книги:
— Чужденци — въздъхна той. — Те просто не са като нас, Патриша.
— Значи решено. Следващата година заминаваме за Брайтън — заяви госпожа Трелпал, без изобщо да осъзнава важността на току-що случилото се.
То означаваше, че следваща година няма да има. Доста намаляваше шансовете да има и кой знае каква следваща седмица.
Четвъртък
В селото се беше появил нов човек.
Новите винаги бяха източник на интерес и размисъл за Ония24, но този път Пепър бе донесла впечатляваща новина.
— Нанесла се е в Джасмин котидж и е вещица — съобщи им тя. — Знам, защото госпожа Хендерсън й чисти и е казала на майка ми, че тя получава вестник за вещици. Освен това получава и цял куп обикновени вестници, но получава и този специалния, дето е за вещици.
— Баща ми казва, че вещиците не съществуват — заяви Уенслидейл, който имаше руса чуплива коса и гледаше сериозно на живота през чифт очила с дебели стъкла и черни рамки. Убеждението, че навремето е бил кръстен Джереми, беше широко разпространено, но никой никога не използваше това име — дори и родителите му, които го наричаха Малкия. Правеха го с подсъзнателната надежда, че току виж схване намека — Уенслидейл създаваше впечатление, че се е родил на духовна възраст четирийсет и седем години.
— Не виждам защо пък да няма — възрази Брайън, който имаше широко и весело лице под очевидно трайния слой мръсотия. — Не виждам защо пък вещиците да си нямат собствен вестник. Със статии за най-последните магии и тъй нататък. Баща ми получава „Въдичарска поща“, а се хващам на бас, че вещиците са повече от въдичарите.
— Казва се „Психоновини“ — намеси се Пепър.
— Това не е за вещици — обади се Уенслидейл. — Леля ми го получава. То е за извиване на лъжици и врачуване и за хора, дето си мислят, че в някой друг живот са били кралица Елизабет Първа. Всъщност вещици вече няма. Хората, като измислили лекарствата и прочие, им казали, че вече нямат нужда от тях, и почнали да ги горят.
— Може да има снимки на жаби и тям подобни — размишляваше Брайън, на когото никак не му се щеше добрата идея да отиде нахалост. — И… и полеви изпитания на метли. И котешка рубрика.
— Във всеки случай може пък леля ти да е и вещица — рече Пепър. — Тайно. Може през целия ден да ти е леля, а нощем да си вещерства на поразия.
— Не и моята леля — рече мрачно Уенслидейл.
— И рецепти — продължаваше Брайън. — Нови приложения на жабешките остатъци.
— Ооо, я млък! — скастри го Пепър.
Брайън изсумтя. Ако го беше казал Уенсли, щеше да последва вяло приятелско боричкане. Но останалите от Ония отдавна бяха разбрали, че Пепър не се смята за обвързана с неофициалните условности на братските счепквания. Можеше да рита и хапе със смайваща за единайсетгодишно момиче физиологична прецизност. Освен това на възраст единайсет години Ония започваше да ги тревожи смътната идея, че това да пипаш добрата стара Пеп измества нещата в едни кървави категории, с които още не бяха съвсем наясно; освен дето ще си спечелиш светкавичен удар, който би тръшнал на земята и Карате Кид.
Но беше хубаво да я имаш в бандата си. Спомняха си с гордост как Мазния Джонсън и неговата банда се бяха заяли с тях, дето си играели с момиче. Пепър я прихвана такъв бяс, че същата вечер майката на Мазния дойде да се оплаче25.
Пепър гледаше на него — огромния мъжкар — като на свой естествен враг. Самата тя беше с къса рижа коса и лице не толкова луничаво, а по-скоро една голяма луничка, тук-таме прошарена с кожа.
Кръщелните малки имена на Пепър бяха Пипин Галадриел Луннарожба. Кръщенето беше проведено в кална нива сред една долина. Обредът включваше три шугави овце и сума ти найлонови колиби, които пропускаха. Майка й беше избрала уелската долина Гащ-и-Жартиер като идеално място за завръщане към природата. (Шест месеца по-късно, когато вече й се драйфаше от дъжда, комарите, мъжете и овцете, дето вечно газеха палатките и първи опоскаха марихуанената реколта на цялата комуна, а после и прастария й минибус, и вече бе започнала да прозира по малко защо почти целият ход на човешката история представлява опит за забягване възможно най-далече от Природата, майката на Пепър се завърна изненадващо при баба й и дядо й в Тадфийлд, купи си сутиен и се записа на социологически курс с дълбока въздишка на облекчение.)
Съществуват само два начина едно дете да я кара с име като Пипин Галадриел Луннарожба и Пепър беше избрала другия: тримата мъжки членове на Ония го бяха научили още през първия учебен ден на игрището, когато бяха по на четири години.
24
Нямаше значение как четиримата бяха наричали бандата си през годините; честите промени на името обикновено зависеха от онова, което Адам случайно бе чел или разгледал предния ден (Отрядът на Адам Йънг: Адам и Ко; Бандата на Варовиковата дупка; Твърде известната четворка; Легионът на истинските супергерои; Бандата от кариерата; Тайната четворка; Тадфийлдското общество за правосъдие; Галаксионерите; Четиримата справедливци, Бунтарите). Всички останали мрачно ги наричаха „Ония“, най-накрая и те започнаха да си викат така.
25
Мазния Джонсън беше тъжно и твърде едро дете. Във всяко училище има такова дете — не точно дебело, а просто твърде едро момче, което носи горе-долу същия размер дрехи като баща си. Хартията се късаше под огромните му пръсти, химикалките се чупеха в хватката му. Децата, с които се опитваше да играе мирни приятелски игри, най-накрая попадаха под грамадните му крака. Мазния Джонсън бе станал побойник, кажи-речи, като един вид самозащита. В края на краищата, по-добре е да ти викат побойник, това поне предполага някакъв контрол и желание, отколкото да те наричат тромав дебелак. Той беше отчаянието на учителя по физическо, защото, ако Мазния Джонсън бе проявил и най-малък интерес към спорта, училището щеше да стане шампион. Но Мазния Джонсън така и не откри спорт, който да му приляга. Вместо това беше тайно предан на колекцията си от тропически рибки, с която печелеше награди. Мазния Джонсън беше на годините на Адам Йънг — с няколко часа разлика — а родителите му никога не му бяха казвали, че е осиновен. Видяхте ли? Излязохте прави за бебетата.