Пленници на Барсовата клисура
- Автор: Ананян Вахтанг Степанович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Дракова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пленници на Барсовата клисура». Краткое содержание книги:
Природата не е милостива и благосклонна към децата. Те са принудени с голям труд, с много хитрости и съобразителност да си осигурят макар нищожно количество храна и вода. Но колко много тайни им разкрива природата, макар, разбира се, благодарение на това, което са видели и научили в живота и училището.
— Мой ред ли е, или… — Гагик погледна Саркис. — Негов, но той няма какво да ни разкаже. Говори ти — грубо отвърна Ашот.
— Добре, ще разкажа. Това лято, както знаете за минах за Шахали на пионерски лагер. Щастието както както винаги не ме напускаше: където и да отида, все нещо вкусничко ще се намери. Така и тук — в гората открихме хралупа, пълна с мед от диви пчели. Ама какъв мед!
Светеше на слънцето, като че топази се сипеха.
Ние взехме, та очистихме хралупата. Горките пчели останаха без запасите си, а и много от тях загинаха грабеж без жертви не може… Ама и на нас солено ни излезе. Цял месец след това, докато бяхме в Шахали, щом само се покажехме в гората, и пчелите жестоко ни жилеха. Вярвате ли?… Един старец пчелар ни разказваше, че не било лесна работа да бръкнеш в колективната собственост на пчелите, не оставало безнаказано. А освен това те отмъщавали и за убитите си дружки… И вярно, че отмъщаваха… Но пък всяка пчела, която ни ужилеше, после сама загиваше… Нали знаете, че те, щом ужилят, и умират. Умират за колектива, за другаря си — повиши глас Гагик и хвърли язвителен поглед към Саркис.
Настъпи тягостно мълчание. Три дни вече продължаваше бойкотът и през тези три дни всички, като да се бяха наговорили, след всяка дума поглеждаха Саркис.
И Саркис не можа да издържи. Стана и излезе мрачен от пещерата.
— Как мислите, въздействува ли? — тихо попита Ашот, като посочи с глава към него.
— Аз пак ще отговоря с поговорка на дядо — рече Гагик, — Четели на вълка евангелие да се поправи, да не закача вече овцете. А той: „По-скоро свършвайте, казва, че овцете превалиха планината“
— Зъл си, и шегите ти са зли! — ядоса се Шушик. — Каква полза от тези твои…
Тя не се доизказа. До пещерата се приближи Саркис. Той почувствува, че говорят за него и се спря на входа.
Всички мълчаха и тишината, като олово тежеше върху Саркис. В тази минута той завидя дори на овчарчето. С каква любов се отнасяха другарите му към този Хасо! А към него?… Само презрение. А на света няма нищо по-тежко от презрението на другарите!…
СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Вечерта, точно преди да си легнат, Хасо попита:
— Ашот знаеш ли къде бях по залез слънце?
— Наистина те нямаше. Да не би да си ял шипки в храстите?
— Тайно от другарите аз нищо не ям! — с достойнство и с неочаквана разпаленост отговори Хасо.
Никой не забеляза как лежащият в ъгъла Саркис потръпна при тези думи. Никой не го гледаше. А Хасо вече с по-мек глас продължи:
— Разузнавах къде се крият врабците.
— Така ли? Е, и? Намери ли?
— Намерих, под Яребишкия хълм има голяма пещера. Там…
— Много ли има? — оживи се Ашот.
— Много. Долетяха отвсякъде и напълниха цялата пещера. Не знаеш ли как се ловят?
— Как да не зная! Защо си мълчал, момче, и не си казвал? Хайде, ставайте! Тръгваме.
И Ашот скочи с такава бързина, сякаш минута само ако закъснееше, от врабците и помен нямаше да остане…
— Дай ми ножа, Хасо, а вие вземете тоягите и обвийте краищата им с тази трева — разпореди се той и изскочи от пещерата.
Ашот скоро се върна е няколко храста трънки, отрязани до корена. Гъстите клони бяха покрити с множество остри, бодливи шипове. За да могат храстите да се държат в ръце, той очисти набързо краищата им от бодлите и ги раздаде па другарите си — на всеки по храст.
— А сега — след мене!
Но може ли Гагик да се помръдне от мястото си, без да разбере точно закъде го викат!
— Най-напред обясни къде и защо? — заинати се той.
— Ти никога ли не си ловил зиме птици в плевника? — разсърди се Ашот.
Гагик поклати отрицателно глава.
— Вярно, че са мънички, но какъв бульон става от тях!… А пилаф с такъв бульон?… Няма нищо по-хубаво от него! Ние го готвим всяка зима. Искаш ли да знаеш как ловим врабците? Слушай. Когато зиме се заврат в плевника да се постоплят в сламата, ние открехнем лекичко вратата и стоим до нея с ей такива храсти в ръце. После подплашим птиците, те се разхвърчат в паника и — в пролуката, право на храстите. Тогава ние ги удряме с бодливите клони и те падат на земята, само да събираш. Ясно ли е? А сега да вървим по-бързо. Хасо, завържи кучето, нека остане…
Децата взеха две горящи главни, тоягите с намотано по тях сено и храстите и излязоха от пещерата. Саркис също взе факел и храст и ги последва.
Беше нощ, но човек ще помисли, че слънцето току-що е залязло и мракът не е успял още да завладее напълно земята. Небето беше ясно, звездно. Снегът, обгърнал с бяла покривка клисурата, искреше меко. Цялата природа наоколо спеше спокоен сън. Спяха планините, спяха скалите. На сумрачния фон на нощното небе като фантастични замъци ясно се очертаваха черните силуети на зъберите.