Момиче за сто долара

Джони се засмя. Започвах да се чувствам като на импровизирана погребална служба.

— Мисля, че точно заради това е бил убит — добави Джони.

— Как така? — попитах. — А?

— Как така е убит заради това? — поясних.

— Според мен се е срещал с някаква фуста, когато са го очистили — отвърна Джони.

— Кой го е направил?

— Не знам.

— Защо смяташ, че се е срещал с жена? — попитах.

— Защото ми каза, че тази вечер не иска никой да остава там — обясни Джони. — Поръча ми да изгоня всички преди седем и ми намигна по онзи начин, нали се сещаш: „Чупката, че идва женската.“

— А, по онзи начин — отвърнах.

— Аха.

— Рядко ли се случваше Оли да опразни сградата? — попитах.

— Ами да. Оли все пак е работил някои опасни неща, нали се сещаш? И всички хора, които работят за него, са забъркани в опасни неща. Така че Оли не обичаше да остава съвсем сам.

— Защо не останахте, за да го наглеждате?

— Господи — каза Джони. — Когато Оли ти каже да се измиташ, се измиташ и край.

— Това вече няма да се случва — напомних.

— Да, вярно — каза Джони. — Все забравям.

— А Оли забъркан ли е в бизнеса с проститутките? — попитах.

— Няма нищо, за което да не знаеш — отвърна Джони. — Ако е бил, и аз не знам.

— А сега кой ще управлява бандата? — полюбопитствах.

— Няма да съм аз — каза Джони. — Аз изчезвам. Не издържам вече на това време. Знаеш ли, че утре пак щяло да вали сняг? Утре е първи март, а пак се очаква студен фронт от североизток.

— И къде ще отидеш? — попитах, колкото да кажа нещо. — Във Флорида?

— Шривпорт, щата Луизиана — отвърна Джони. — Имам братовчед там, който ми каза, че имало работа… и било топло.

— И няма да се връщаш? — настоях.

Всъщност не смятах, че крие нещо. Но ако ги насърчаваш да говорят непрекъснато, понякога се изпускат за неща, за които дори самите те не знаят.

— Изчезвам и край — потвърди Джони.

— Тогава кой ще управлява бандата, как мислиш?

— Мисля, че просто вече няма да има банда. Това беше бандата на Оли. Него го няма. Бандата също ще изчезне. Просто исках да разчистя нещата, преди да си замина.

— Оли имаше ли постоянни приятелки? — попитах.

— Никога — отвърна Джони. — Имаше нова всеки ден. Понякога по две.

— Проститутки?

— Нямам представа. Само знам, че канапето в офиса му постоянно беше заето.

— Не ви ли гонеше, когато правеше секс? — попитах.

— Не, естествено. Ако ни гонеше всеки път, изобщо нямаше да се свъртаме там.

— Тогава защо го е направил онази вечер?

— Не знам. Точно затова дойдох при теб. Аз бях доста време при Оли. Исках да разбера какво е станало.

— Тази жена е била различна — предположих.

— Сигурно.

Двамата поседяхме мълчаливо.

— Намери ли някакви видеокасети в офиса на Оли? — попита той.