Момиче за сто долара

— Не бива да ям мелба на публично място — обясних. — Пазя си имиджа на корав тип.

— Ако искаш да си пазиш имиджа, трябва да пиеш кафето черно — изтъкна тя.

— Е, не съм чак толкова корав — признах. Тя се изкикоти.

— Ти си сладур — каза.

— Но съм опасен — настоях.

— Опасен сладур — повтори тя и пак се изкикоти.

Ейми не се преструваше. Държеше се съвсем естествено. Беше просто млада жена, която обича мъжете. Която очевидно ме харесваше. Която обичаше да флиртува и вероятно обичаше да прави секс. Нямаше никаква следа от поквара. Беше елегантна. Симпатична. Приятна. С чувство за хумор. Трябваше да положа специални усилия, за да се отнасям неодобрително към нея. Реших да не се мъча.

— Нали знаеш, че в къщата има охранителни камери? — попитах.

— Естествено.

— Гледала ли си някои от записите?

— Не.

Тя изяде малко от мелбата. Забелязах, че загребва от сладоледа, но не докосва черешката на върха на мелбата. И аз щях да направя така. Да си запазя черешката за десерт.

— Аз го гледам на живо — уточни тя. — От първия ред. Нямам нужда от повторение.

— Аз гледах една от касетите — продължих. — С теб.

— И как съм? — попита тя. — Как ми е дупето? Добре ли ми е дупето?

— Страхотно е — отвърнах. — Но ми се стори, че нарочно се завъртя така, че партньорът ти да застане с лице към камерата.

— Но елегантно, нали? Той си помисли, че се въртя в екстаз.

— Ейприл ли те накара?

— Естествено. Всички момичета го правят. Ейприл настоява да се виждат лицата на всички клиенти.

— Защо?

Ейми ме погледна малко стреснато.

— Не знам. Каза, че трябва да има запис, ако възникнат някакви проблеми.

— И ти нямаш нищо против камерите? — попитах.

— Аз ли? Не. Все пак съм чисто гола с непознат мъж в стая, заключена отвътре. Предпочитам някой да ме наглежда.

— Имала ли си проблеми?

— С клиент, който прекалява?

— Да.

— Рядко — отвърна тя. — Клиентите се подбират доста внимателно.

— Но все пак се случва?

— Все пак се случва да дойде някой извратен — каза тя. — Едно от правилата в къщата гласи, че момичетата не са длъжни да правят нищо, което не искат. Нали се сещаш, извратени работи. Телесни течности и други гадости.

— И?

— И понякога идва някой, който е пиян или надрусан, иска да направи нещо, ти му отказваш, но той въпреки това го прави.

— И то се вижда на камерите, така че ти се притичват на помощ?

— Да.

— Кой идва? — попитах.

— Преди беше Върнън — каза Ейми.

— Върнън е бияч, така ли? — попитах.

— Отговорник по охраната — поправи ме Ейми и се усмихна. — Да, бияч.

— И какво стана с Върнън?

— За съжаление той напусна малко преди да започнат проблемите.

— Смяташ ли, че има някаква връзка? — попитах.

— Между напускането на Върнън започването на проблемите?

Кимнах.

— Не знам — каза Ейми. — Мислиш ли, че са го притиснали, за да си тръгне?

Свих рамене.

— Върнън беше доста едър и як — каза тя. — Мисля, че сигурно е бил ченге.