Свят на смъртта 4
- Автор: Скаландис Ант
- Серия: Свят на смъртта #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас П. Славов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта 4». Краткое содержание книги:
А не бива…
Добре познатите ни герои, начело с комарджията-екстрасенс Язон дин Алт, отново са тук.
И този път приключенията им прехвърлят просторите на Пир, за да се опитат да спасят Галактиката и останалите човешки светове.
На планетата на Солвиц тютюнът или миризмата на тютюнев дим имаха някакво особено, мистично значение. Колкото пъти Язон беше запушил, толкова пъти се беше случило нещо извънредно странно. Но той не беше от тези, които вярват в случайности. Винаги беше смятал, че за всяко явление има абсолютно точно научно обяснение, трябва само да се посъбере по-богата статистика и да се вникне по-дълбоко във въпроса.
„Какво пък — каза си Язон. — Да започваме!“
Беше лесно. Не по-трудно, отколкото беше в далечната Касилия да хвърли заровете, само че този път на карта не беше само неговия живот, или даже съдбата на планетата Пир, за която той в онзи момент даже и не мислеше — в този момент бяха заложени на карта животите на милиарди хора.
Язон бавно-бавно, като че насън, докосна с пръстена-запалка крайчеца на цигарата и подръпна от нея.
В този миг целият бар се разтресе от пода до тавана. Столовете подскочиха като изплашени животни, нещо се посипа от лавиците, чу се звън на стъкла и веднага след това — вой на аварийна сигнализация. Взривът беше сериозен. Доста мощен и съвсем наблизо. Но най-странното бе, че доктор Солвиц буквално подскочи от изненада. Разбира се, той може би беше добър актьор, наред с другите си таланти, но не, изумлението и страхът върху лицето му бяха повече от естествени.
„Започна се — мярна се кошмарна мисъл. — Старият Кърк взривява планетата. Предсрочно. Кой знае какво…“
Мета мислеше за същото, но посвоему. Стремително се пресегна над масата, сграбчи Солвиц за гушата и го раздруса във въздуха с обвинението:
— Излъга ни, мръсник, излъга ни! Времето тук течало по друг начин, а? Виждам аз, че по друг начин тече, само дето навън са минали няколко дни! Закъсняхме!
Последните произнесени от нея думи й подействаха отрезвяващо. Очевидно тя съобрази, че още могат да се спасят, щом досега са останали живи. Затова захвърли нещастния доктор с почти изхвръкнали от орбитите си очи и той се стовари като чувал на пода. Притеклия се на помощ барман Язон прати на почивка под масата. Наистина, за това му отидоха два куршума дум-дум.
— Ще намериш ли пътя към външната врата? — попита Мета вече в движение.
— Всичко ще намеря, стига там да има какво да се търси — отвърна Язон.
— Струва ми се, че засега са избухнали не повече от две бомби. Не може цялата планета да се запали едновременно, още повече, че външната обвивка е отделена от ядрото със слой атмосфера, значи ще успеем да изскочим в образуваната пукнатина. Въздушният поток ще ни изхвърли в космоса, а всеки скафандър има кислород за четиридесет и пет минути, както и радиомаяк, по който да ни намерят.
Тя говореше задъхано, докато бягаха по площадките и стълбите, съпровождани от воя на сирените и грохотът на нови взривове.
Язон не искаше да разочарова Мета с разяснението, че ако това наистина са планетарни бомби, няма да успеят да се измъкнат. Той самият бягаше, защото беше свикнал във всички случаи да се бори до край.
Те се озоваха върху светещата вътрешна повърхност и видяха, че там нищо не се случва. Или всичко бе свършило, или нищо не бе започвало.
Петнадесета глава
Тримата храбреци, които се върнаха на „Арго“ от астероида, бяха посрещнати първо от Рес — един от най-старите пирянски жители, принадлежал някога към племето на така наречените „говорители“, които умееха не толкова да изкореняват дървета, колкото да намират общ език с враждебната флора и фауна. По-късно Рес влезе в състава на ръководителите на Големия Съвет на пирянците на Щастие и на възраждащата се родна планета. Тук, на „Арго“, в процеса на изследване на обект 001, той винаги беше мълчалив и затворен, даже някак безучастен, въпреки че постоянно присъстваше на всички важни съвещания. Гласуваше заедно с всички при вземане на решения, но нито веднъж не се изказа. Останалите не обръщаха особено внимание на това — събрали се бяха хора, които не можеш да учудиш, а пък и бяха уморени от чудеса — пред очите им непрекъснато се рушаха установени представи за света.
— Кърк — обърна се Рес към всепризнатия вожд на пирянците. — Очаква ни Ривърд Бервик. Дойде време да поговорим тримата. Много е важно, Кърк.
Проверката на всички системи и привеждането на военната техника в пълна бойна готовност възложиха на Клиф, Стан се отправи в лабораторията да продължи обработката на информацията, натрупана за тези два дни, включително и загадъчния модулиран сигнал, а Кърк и Рес поеха към каюткомпанията.