Свят на смъртта 4
- Автор: Скаландис Ант
- Серия: Свят на смъртта #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас П. Славов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта 4». Краткое содержание книги:
А не бива…
Добре познатите ни герои, начело с комарджията-екстрасенс Язон дин Алт, отново са тук.
И този път приключенията им прехвърлят просторите на Пир, за да се опитат да спасят Галактиката и останалите човешки светове.
Бервик вече порядъчно беше задимил със своята пура, която изглежда далеч не му беше първата, затова веднага включи кондиционера на пълна мощност, а след това и вече познатата на Кърк система против подслушване.
— Господа — обяви той, — ситуацията около обект 001 се променя буквално с всеки изминал час. Ако още не знаете, смятам за свой дълг да ви съобщя: скоростта на приближаване на астероида към звездата FG13-9 неочаквано се увеличи, поради което са необходими по-решителни действия от наша страна. Но това не е всичко. Преди половин час получих шифрограма по свръхсекретния канал на Специалния Корпус от самия заместник-директор, Ривърд Бронс, и той разпореди да посветя вас, Кърк Пир, във всички нюанси на нашия общ проект.
— Какво — запита Кърк, — да не ми предлагате да работя за самия Специален Корпус?
— Мислете по-мащабно, Кърк. Предлагат ви да встъпите в друга, абсолютно затворена организация, за чието съществуване знаят само броени хора в Галактиката. И докато още не съм казал нищо по същество, имате право да откажете. Но имайте предвид: с такава висока чест малцина биват удостоени. Възможно е утре да не ни бъдете необходим и този разговор няма да може да се възобнови. От друга страна нашата организация е в състояние да реши много проблеми, свързани не само с долетелия сред световете на Зелената Клонка астероид, но и с вашата родна планета. И още една подробност — Рес присъства тук именно като член на тази организация. Той ви препоръча.
— Рес?! — Кърк не можа да скрие учудването си.
Многословието на Бервик го уморяваше. Като практичен човек Кърк трудно понасяше дългите речи на политика и дипломата, затова последните две фрази силно го впечатлиха.
— Нима Рес?! — възкликна Кърк. — Ами Язон?
— Разбирам въпроса ви. Язон неизбежно щеше да стане наш член, но се случи нещо непредвидено. И така, съгласен ли сте?
Кърк дълбоко се замисли. Той не беше прекалено любопитен, даже на младини не беше страдал от голяма страст за нови знания. А сега, на тази солидна възраст, изглежда беше необходимо най-после да улегне. Макар да се страхуваше да го признае, ветеранът от толкова сражения дълбоко в душата си се надяваше тази странна война да е последната в неговия живот. Той мечтаеше само за завръщането си на Пир и за благоденствието на родната си планета. Какво мотивираше Рес — един още по-възрастен човек? Трудно бе за разбиране. Старият антагонизъм между говорителите и боклукчиите, както бяха наричани жителите на единствения град на Пир, не беше надживян напълно, дори и след успешното завоюване на планетата Щастие. Във всеки случай бившият боклукчия Кърк не можеше да счита говорителя Рес за авторитет, по-голям от себе си, а по-скоро — като вечен съперник. А щом е така… Ами той просто е длъжен да стане член на тази организация, каквото и да му струва това. Как великият Кърк, носещ името на родната си планета, да повери съдбата на Света на Смъртта и на всичките й обитатели единствено в ръцете на Рес?
— Аз съм готов — изрече беловласият пирянски вожд тихо, но отчетливо. — Слушам ви.
— Знаех, че ще се съгласите — зарадва се Бервик. — Защото вие сте не само силен, но и много прозорлив човек. Веднага ми хареса вашият въпрос от колко време в Галактиката съществува Специалният Корпус. Правилно се досетихте — нашата организация е възникнала доста по-отдавна.
И Бервик разказа следното:
Роденият на Земята доктор Теодор Солвиц открил тайната на безсмъртието, т.е. намерил средство за неограничено продължаване на човешкия живот — ваксината на Солвиц. Не, той не превърнал човека в неубиваемо чудовище — просто избавил организма от необходимостта да старее. Всичко това станало в периода на бурното развитие на космонавтиката и заселването на безбройните земеподобни планети. По онова време в Галактиката практически нямало централна власт и използването на ваксината заплашвало да излезе от контрол. Страшна била дори самата представа за последиците от разпространението на физическото безсмъртие и Солвиц решил да поеме цялата отговорност върху себе си. Като направил безсмъртни само стотина души, той по същество създал и единствената всегалактическа организация. С присъщата си скромност доктор Солвиц я нарекъл кратко и звучно: „Стопаните на Вселената“. Съществено е да се знае, че безсмъртието не се предава нито по полов път, нито по наследство, нито чрез кръвта. За всеки нов член трябвало инжектиране на ваксината. Това доста опростявало контрола над броя на членовете на „Стопани на Вселената“. И все пак хората са си хора — след няколко века безсмъртните били вече повече от хиляда. После процесът бил забавен. Появили се първите случаи на убийства и самоубийства сред безсмъртните. „Стопаните на Вселената“ преставали да разбират защо живеят на този свят.