Свят на смъртта 4
- Автор: Скаландис Ант
- Серия: Свят на смъртта #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас П. Славов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта 4». Краткое содержание книги:
А не бива…
Добре познатите ни герои, начело с комарджията-екстрасенс Язон дин Алт, отново са тук.
И този път приключенията им прехвърлят просторите на Пир, за да се опитат да спасят Галактиката и останалите човешки светове.
— Защо така често споменавате Бога, Солвиц? Това ми напомня една стара история, когато прекалено дълго общувах с някакъв проповедник на име Майк Саймън. Вие да не сте вярващ?
Ефектът беше неочакван. Солвиц избухна в смях:
— Аз, вярващ? Да, вярвам в Бог. Вярвам, че Бог — това съм аз! Та нали аз сам създадох своята планета, ето този свят и ще създам още много други, ако не ми се пречи. Да, Язон дин Алт, аз съм Бог. В мен не трябва да вярваш, с мен просто можеш да си имаш работа.
— Да предположим — меко се съгласи Язон. — И все пак, защо убихте Троу?
— Не защо, а по каква причина. Него го препарираха там, горе. Моята охрана. Те… те вече невинаги се подчиняват на стопанина си. Нали знаете как в древни времена край затворите са развъждали свирепи кучета, дресирани да убиват? Тези домашни животни ставали толкова зли, че се налагало да ги държат в клетки, като диви. Държаните на верига кучета се нахвърляли на всички, даже и на своите стопани… Такива ми ти работи. А вашият приятел Троу прояви прекалена агресивност. Там, горе, не можеш да се държиш така — това е сигурна смърт. Аз се опитах да взема положението под свой контрол, но вие с вашите изстрели едва не развалихте всичко. За щастие, Троу все пак е жив и вие скоро ще се срещнете.
— Вие лъжете — не издържа Мета и отново се наклони към Солвиц. — Човек не може да оцелее след това…
— Почти сте права. Трябва само да се конкретизира какво разбира всеки от нас под думата „човек“.
— И това ли не е ясно? — удиви се Язон.
— Ето виждате ли как странно си говорим ние с вас. Скачаме от едно на друго и в края на краищата нищо не става ясно. Вие просто с магарешки инат не искате да чуете всичко подред.
— Добре, давайте — примири се Язон.
Мета свирепо го изгледа — в смисъл, говори само за себе си и войнствено се извърна към Солвиц:
— Започнете с вашите свирепи кучета, които дори и вас не слушат. Това е особено интересно.
— Опасявам се, че това не е най-подходящото начало за обяснения, Мета — въздъхна Солвиц. — Но какво пък, ще се опитам. На повърхността на моя астероид, замразени в специалната субстанция, която вие нарекохте хиперлед, се намират не просто най-страшните оръжия, изобретявани някога от човек, това са…
Солвиц се запъна, докато подбираше думите, явно посмутен от хазартния блясък в очите на Мета при думата „оръжие“.
— Това е квинтесенцията на злото, от което аз пожелах да се избавя, като изведох смъртоносните устройства отвъд пределите на своя астероид. Но те влязоха във взаимодействие с новите физически закони на другата вселена и започнаха свой собствен живот. Не, те не напираха обратно тук да унищожат своя създател, както вече неведнъж се е случвало в историята на човечеството. Някак мутираха и се усъвършенстваха. Акумулатори на страх, кондензатори на болка, излъчватели на отвращение, биодепресанти и накрая универсалният поглъщач на материя — цялата тая сган започна да се държи непредсказуемо. Успях да ги потопя и замразя в слоя хиперлед. Но това не е решение на проблема, а само жалък опит за отсрочка. Може би именно вие, Язон, ще ми помогнете.
— Може би — каза Язон. — Но затова ще ми трябва доста повече информация.
— Безусловно! — съгласи се ученият с ентусиазъм. — Тъкмо исках да ви я предоставя.
— Сега, веднага? — недоверчиво попита Язон.
— Ама, разбира се! Ето, пушим след хубавия обяд и отиваме право в моята библиотека. Сами разбирате — там няма книги… Впрочем книги също има — в някои неща предпочитанията ми са доста консервативни. От друга страна мога да се похваля — именно аз изобретих нов метод за усвояване на информация. Сигурен съм, че вие, Язон, ще го оцените високо.
Язон улови погледа на Мета, която през цялото време с подчертано внимание следеше въртящите пурата пръсти на Солвиц.
— А цигари имате ли? — попита Язон, като незабележимо намигна на Мета (един вид, аз също съм нащрек и съм готов сменя темата, ако това, разбира се, има смисъл). — Последните ми свършват.
Солвиц щракна с пръсти и андроидът донесе няколко пакета за избор. Язон не избра най-скъпите, а предпочете любимите си синьо-зелени със сребриста лентичка „Стожери“.
Паузата му дойде точно навреме. Бе го обзело някакво лошо предчувствие. Разпокъсаният, набързо претупан и много напрегнат разговор беше завършил прекалено благополучно. Не беше на добро това… И пак тая същата ужасна пура с цвят бордо, като засъхнала кръв.