Татко
- Автор: Уортон Уильям
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Благовеста Дончева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Татко». Краткое содержание книги:
Доктор Сантана излиза, след като Сам вече е отвел татко. Питам го каква според него би могла да бъде причината за всичко това. Той прекарва пръсти през косата си.
— Господин Тремънт, причините могат да бъдат различни, но аз предполагам наличие на малки израстъци в пикочния му мехур. Проблемът е дали са злокачествени или не.
— Ще можете ли да прецените със сигурност веднага след цистоскопията?
— Едва ли, но ще знам дали трябва или не да бъдат премахнати.
Повтарям предишната си молба.
— Моля ви, доктор Сантана, каквото и да правите, направете го, колкото е възможно по-леко. Това е ужасно преживяване за него. Той е много свит човек; само фактът, че някой докосва пениса му, е страхотен шок за него.
— Не се безпокойте, господин Тремънт; ние сме много внимателни, особено с по-възрастните пациенти.
Влиза в манипулационната при татко. Оставам сгърчен от напрежение в чакалнята. Чувам татко през вратата. Опитва се да се държи, но до мен достигат стенания. Цистоскопията не е лесна работа. След петнайсет минути Сам и Сантана излизат. Сам ми посочва с ръка, че мога да вляза в манипулационната.
Лицето на татко е бяло-зелено. В очите му има следи от сълзи. Седи отстрани на количката.
— О, Джони, много ме болеше.
— Знам, татко, и на мен ми правиха това веднъж.
— В армията?
— Не, след това. Правиха ми го в Германия, когато живеехме там. Струваше ми се, че тези германци искаха да си го върнат чрез мен.
— Джон, надявам се, че няма да ми го правят отново; няма да мога да издържа още веднъж.
Дърпа нагоре гащетата си и внимателно поставя в тях пениса си. Той е обвит в марля със следи от кръв по нея. Подавам му дрехите една по една, докато се облича.
Доктор Сантана се връща в манипулационната, точно когато му закопчавам ризата. В ръката си държи картон.
— Господин Тремънт, ще трябва да погледнем това.
Татко се втренчва в Сантана, сетне — в мен. Гласът му трепери.
— Джони, какво иска да каже той с „погледне“? Нали току-що погледна.
Татко се обръща към лекаря.
— Искам да кажа, че се налага да ви запиша за хирургията, господин Тремънт.
Стоя зад татко и правя знаци с ръце като луд. Докторът не ми обръща внимание. Татко се оглежда за помощ и аз се опитвам да се усмихна. Исусе, не е лесно да се усмихваш, когато си изплашен до смърт! Сантана продължава:
— Да, има някакви израстъци, които трябва да махнем. Ще влезем през канала на пениса, както направихме днес. Няма да ви режем в обикновения смисъл на думата. Не се безпокойте, господин Тремънт, тази манипулация не е нещо особено.
Голяма работа е този лекар: „Не се безпокой!“ Татко вече е на път да припадне от ужас. Сгърчва се пред очите ми като изсушено цвете. Тоя Сантана, изглежда, е пропуснал всичките си лекции на тема „Поведение край леглото на болния“.
Сантана се усмихва и излиза. Татко стои като истукан и мълчи. Изглежда болезнено уязвим.
— Какво значи това, Джони — рак? Израстъци. Звучи като рак.
Изсмивам се, като че ли това е най-тъпото нещо, което чувам в живота си.
— Глупости, татко, нищо подобно! Мнозина влачат тези израстъци през целия си живот. Той ще ги изреже само за да е сигурен.
Съобразявам възможно най-бързо, опитвам се да го успокоя, да му вдъхна увереност, да го заблудя, да го изправя отново на крака.
— Това не е нищо друго освен малки кисти, татко, като майчините — знаеш колко пъти си ги маха. Затова наричат тази манипулация „цистоскопия“. Ако беше рак, нямаше да те пуснат да излезеш от тук днес: разтварят те веднага и те оперират.
Господи, не смея да го гледам в очите: изпълнени със страстно желание да ми повярва и… със страх. Дообличам го; ръцете му треперят твърде силно, за да може да завърже обувките си.
Влизаме в кабинета на доктора. Татко сяда, а аз заставам зад стола му. Сантана седи на бюрото си, все още преглежда рентгенови снимки. Напразно се опитвам да хвана погледа му.