Татко

Почти седем часът е, а още не сме приготвили вечеря. Предлагам да вечеряме в ресторант, известен под името „Бъфало Чипс“, досами „Ор Хаус“. Собствениците са същите хора и атмосферата там е горе-долу същата. Всъщност човек може да премине от едното място в другото по стълба и коридор отзад.

Отправяме се в тази посока и откриваме място за паркиране точно отпред. Полицаи проверяват личните карти за „Ор Хаус“ — събота вечер е. Мога да си представя колко странно изглеждаме на тези млади момчета — някакъв си чешит на петдесет и две години върху стар мотоциклет със седемдесет и три годишния си баща отзад. Двамина се приближават до нас, докато закрепвам мотоциклета.

— Надявам се, че вие двамата имате лични карти; тук не се допускат посетители по-млади от двайсет и една години.

Татко бавно смъква каската, все още е възседнал мотоциклета. Усмихва се.

— Ще ти кажа нещо, синко. От години се опитвам да си остана на двайсет и една. Това е четвъртият ми опит, но все още не мога да му хвана цаката.

Смеем се и си подаваме ръце. Обещават да наглеждат мотоциклета.

Оказва се, че ресторантът се е специализирал в сандвичи от пъстърма до пържола. Топлите сандвичи с говеждо печено са нещо изключително. Поръчваме два и кана бира. Тук сервират говеждото печено добре намазано с хрян. И двамата с татко страшно си падаме по хряна. Говорим за италианските продавачи на хрян по улиците на Филаделфия в миналото.

Тълпата тук е същата като в „Ор Хаус“. Цари атмосфера на смях и шеги, флиртове. След вечеря се прехвърляме през задното стълбище в „Ор Хаус“. Имаме късмет и намираме две места, издигнати високо до една от стените — оттук можем спокойно да наблюдаваме танцуващите. Вземам още една кана бира, седим и си пием сред истински хаос.