Татко
- Автор: Уортон Уильям
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Благовеста Дончева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Татко». Краткое содержание книги:
Най-вероятно е да работя някъде в промишлеността; да помагам на „Ексон“ да спечели още един-два милиарда, хич не ми пука.
Цялата история е толкова тъпа. Или си кадърен, или не — дипломата е без значение.
В Орегон се представих за „чокър“2. Написах името на фирмата върху комплект работно облекло и казах, че вече съм работил там. Никой не започна да проверява.
Е, то се знае, първите дни сгафих няколко пъти, сигурно са ме взели за пълен идиот. Но към края на седмицата вече се справях не по-зле от другите.
За беда тоя занаят е доста опасен. Бачкаш като луд за седем долара на час. На третата седмица бях ударен така, че загубих съзнание. Когато тракторът се издърпва назад и дънерите започват да се търкалят, трябва да съумееш много бързо да отскочиш встрани — иначе може да те сплескат като палачинка. Два дни по-късно отново бях проснат на земята. Отидох в канцеларията да си взема възнаграждението и да напусна. Вече се бях специализирал и те ми предложиха повече пари само и само да остана.
Човек може да си намери работа навсякъде. Правих лодки в Портланд. Казах им, че съм работил това в Лос Анджелис. Бях намерил името на фирмата за строеж на лодки в Лос Анджелис в телефонния указател в библиотеката.
Никога не съм строил лодка, дори и макет. Хваща ме морска болест само като ги гледам. Но получих работата. Поставиха ме да изтърквам с гласпапир парчета махагоново дърво и да изпилвам грубите краища на стъклопласта. По-късно се издигнах до рязане на шаблони от шпертплат. По един час на всяка една от тези операции — и човек научава всичко, което му е нужно да знае.
Едно не ми е ясно — как има хора, дето цял живот си стоят на тая работа. Не е чудно, че завършват като наркомани или висят с часове пред телевизора.
Стигаме до Гленууд Спрингс преди да се мръкне. Скалистите планини се издигат пред нас като стена. Слънцето, идващо отзад, изглежда като хванато в капан, напълно блокирано от тази страна на планината. Оттук човек остава с впечатлението, че отвъд планината царува пълен мрак чак до Източния бряг.
Намираме хотел, построен в предпланината. Не е мотел, много е стар. Фоайето му е застлано с изтъркани килими, рецепцията е от дъбово дърво и със старомоден звънец, с натискане. Има дори билярдна маса нормален размер. Не мога да си спомня някога да съм преспивал в истински американски хотел.
И стаята е старомодно обзаведена с две еднакви легла и дебело боядисани чугунени радиатори под прозорците. Тук сигурно умират от студ през зимата. В банята има истинска вана върху лъвски лапи. Редуваме се в нея — има гореща вода колкото ти душа иска. Пълня ваната до ръба и се оставям да плувам по повърхността. Правя водата толкова гореща, колкото мога да издържа, сетне постепенно я охлаждам.
Бърша се до прозореца, докато татко е в банята. От звуците, които се носят отвътре, човек остава с впечатление, че пълни само седем-осем сантиметра вода и остава в нея не повече от пет минути. Вечно бърза — по отношение на всичко.
На долния етаж си наемаме щеки за билярд. Играл съм малко в спортния салон в Коуел, не съм факир, но все пак играя добре. Играем един след друг. Татко е дяволски несръчен, сякаш крайната му цел е да пробие с тази щека масата, но ударите му са сполучливи. Не мога да се вредя от него. Кога и къде, по дяволите, се е научил да играе билярд? Сигурно в армията.
Никой от нас не може да понесе мисълта за още една пица. Срещу хотела има пицария, но от другата страна на реката откриваме ресторантче, което предлага пържоли. Заедно с тях ни поднасят и гарнитура от пръжки със зеленчуци и кочан варена царевица. Голяма рядкост е да ти сервират кочан царевица в ресторант. Но проклетата сметка е почти дванайсет долара. Как е възможно да се живее при такава цена на храната?
Когато се връщаме в хотела, татко едва си държи очите отворени. Облича налудничавата си пижама-анцуг и заспива веднага. Хърка като парен локомотив, докато не го побутнах да се обърне.
Бях си си свил списание „Mad“ от фоайето, опъвам се с него на другото легло. Пускам тихо телевизора в ъгъла. Има само един канал, който предлага каубойски филм със съответната каубойска музика. Ако живея тук, ще полудея. Доскучава ми до смърт само след десет минути; списанието е отпреди две години, чел съм го. Мисля си дали да изляза и да поскитам из града, но съм прекалено уморен за това.
2
Чокър (choker) — работник, който поставя примка от телени въжета около събираните с гъсеничен трактор дебели дънери, за да се улесни изтеглянето им впоследствие. — Бел.прев.