Прокрадващ се в сенките
- Автор: Пехов Алексей Юрьевич
- Серия: Хрониките на Сиала #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прокрадващ се в сенките». Краткое содержание книги:
— Съвсем нищо ли не можете да ми кажете?
— Ами как се е появила ти вече знаеш. После над Авендум се извила виелица. Черна виелица. След нея от Забранената територия плъзнали всякакви гадини. Основно зомбита. Там имало старо гробище, така че съществата залели близките улици. През нощта. Орденът на маговете създал Кръг, и то с помощта на единствения останал жив архимаг, който в този момент се намирал в града! Казвал се Арцис. С помощта на Кръга успели да издигнат Стената. Тя послужила като преграда както повече никой от Забранената част да не може да излезе по улиците на Авендум, така и жителите да не могат да отиват зад Стената. А какво се случва там сега? Никой не знае, Гарет. След като Рогът на дъгата сработил не както очаквал Ордена, един от архимаговете все пак успял да го спаси, но умрял по пътя. Неговият ученик, който между другото по-късно станал магистър на Ордена, изнесъл артефакта от територията преди виелицата да се развихри. А петима други архимага така и останали завинаги в кулата. Не знам какво се е случило с тях. Както и с жителите от този район. Умиращият архимаг казал, че те в нещо сгрешили. Но какво означават тези думи? За един ден, или по-скоро нощ, Орденът на Валиостр загубил шестима от общо деветте си архимага, в това число и магистъра си — Панарик. Когато всичко се успокоило и вече имало стена, решили да се отърват от Рога. Да скрият изкушението по-далече. Храд Спайн бил идеалното място. По това време той вече бил изоставен, никой не влизал там. Внимателно добавили сила на Рога, за да задържа Неназовимия, и го пренесли, а след като го погребали в Храд Спайн, един от маговете отнесъл информацията къде точно е скрит Рога в старата кула на Ордена. Или поне се надявам, че я е отнесъл. Магът така и не се върнал от Забранената територия. Виждаш ли? Знам не повече от някоя бабичка на Пазарния площад. Но мога да ти дам съвет: тръгни през нощта. Да, това изглежда неизмеримо по-опасно, отколкото през деня, всички мъртъвци панически се страхуват от слънчевата светлина, а нощта е тяхното време, но… Разбираш ли, крадецо, тези, които отивали в Забранената част на града през нощта, всички се връщали назад. Понякога. Основно това били професионални крадци и търсачи на съкровища, на улица Спящата котка по-рано се намирала банката на гномите. Доста злато е останало там, мисля, че и ти самият знаеш легендата. Така че някои любители на лесните пари се връщали в Авендум, спасявайки се от смъртта в Забранената част. Но повечето не продумвали и дума за това какво са видели. Няма да ти разказвам детски приказки. А от онези, които отивали зад Стената през деня, считайки се за най-умни — никой не се връщал. И колкото и да се мъча, не мога да разбера този феномен. Загадка. Още една неразгадана загадка за Ордена. Така че по-добре да отидеш през нощта, може и да се получи.
Старецът се закашля в юмрука си и Родерик отново влезе с чашата, но архимагът се намръщи и отказа лекарството.
— Уморих се, Гарет. Годинките си казват думата. Освободи ме от присъствието си. Бъди така добър.
— Само още един въпрос, последен. И после ще си тръгна — казах аз, станах от креслото и поправих омачкания си плащ.
— По-досаден си и от конска муха, крадецо — промърмори архимагът. — Какво още?
— Къде в кулата да търся информация за Храд Спайн?
— Ако се е запазила, тя е на втория етаж. Там е стаичката с архива, не можеш да се объркаш. От кулата останаха само два етажа. Останалите проклятието ги отнесе.
— Капани, ключалки, стражи?
— Кой би ги поставил, когато всичко се разразило толкова неочаквано? — усмихна се магистърът. — Можеш да не се притесняваш. Надявам се, че това е всичко?
Аз мълчаливо кимнах с глава и тръгнах към изхода. Родерик ме последва. Вече бях в коридора, а ученикът на архимага затваряше вратата, когато отново се чу умореният глас на архимага:
— Ей, Гарет.
— Да?
— Кога планираш да ходиш в Забранената част?
— След три дни, когато ще съм напълно готов.
— Добре, само не забравяй, че след шест дни те чакат при краля, а сега върви.
Аз мълчаливо напуснах апартамента на архимага.
Трябваше да се погрижа за ново жилище и аз познавах човек, способен да ми го предостави за неограничен срок и абсолютно безвъзмездно.
Каретата на архимага ме закара до Катедралния площад.
— Пристигнахме, милорд — кочияшът, издокаран в кадифена ливрея, вежливо отвори вратата на каретата и се поклони.